1. Тренировъчно натоварване.
Под натоварване най-общо се разбира сумарното въздействие на тренировъчните методи и средства върху организма.
По своята същност натоварването бива външно и вътрешно.
Външното натоварване е физическото натоварване, което се постига със средства на тренировката.
Вътрешното натоварване е промените, структурни и функционални, които настъпват в организма в следствие физическото натоварване. От тук и извода, че целта на натоварването е да се предизвика засилена обмяна на веществата, чрез която организмът възстановява изчерпаните ресурси и се обновява на по-високо функционално и структурно ниво. Това състояние на организмът се нарича “суперкомпенсация” /свръх възстановяване/. Установено, че чрез работата се изгражда органа, т.е. настъпват морфологични промени. Така промененият орган ще измени и функцията си на по-високо ниво. Именно в това се състои процесът на функционалната адаптация.
Ако натоварването се извършва многократно във всяка фаза на суперкомпенсация, то работоспособността ще се увеличи. Това е т.нар. “еднофакторна” теория, която се свежда до възстановяване и свръх възстановяване на изчерпаните ресурси и се счита за твърде опростен модел на адаптационния процес.
По-голяма популярност има т.нар. “двуфакторна” теория, която разглежда срочният ефект в организма, като резултат от съвместно действие на два противоположни процеса – подобряване на работоспособността на организма и отрицателното влияние на умората.
Основният проблем в тренировката е дозирането на натоварването. Положителни резултати ще се получат, само ако се определят основните стойности на натоварването, които да са количествено съизмерими важно условие е да се намери оптималното съответствие между тях в зависимост от – задачите на тренировката, моментното състояние, възрастови особености и др.
Величината на натоварването отразява степента на въздействие върху организма /малко, средно, голямо/ чрез:
- обема, който е количествен показател и дава представа за извършената работа в една тренировка или определен период от подготовката.
- интензивността – отразява степента на извършената работа за единица време / какво количество работа ще се извърши за определено време, с какво скорост, с какво съпротивление, какви интервали, почивки/
Характера на натоварването се определя от вида на прилаганите средства /упражнения/ и тяхното въздействие върху организма.
Насоченост на натоварването – какво цели физическото натоварване и какво е ноговото въздействие върху различните системи на организма – вегетативна, двигателна, психическа.
2. Видове натоварвания.
Същност на оптималните натоварвания.
За да се подържа едно функционално ниво на годност на организма е необходимо и определено ниво на физическо натоварване. Спадне ли това натоварване под “критичния минимум” функционалната годност на организма се понижава. Когато физическото натоварване се увеличава, то се съпровожда и положителни функционални изменения.
Въпроси –
Правопропорционална ли е връзката между физическото натоварване и положителните функционални изменение?
Могат ли безгранично да нарастват положителните адаптационни промени в организма?
Практиката показва, че съществува индивидуален предел на адаптация, при който темпа на прираста /адаптация/ постепенно се забавя. При продължителни максимални натоварвания се наблюдава срив на адаптацията.
Следователно – тренировъчното натоварване трябва да съответства на функционалното състояние на организма, т.е. да бъде адекватно.
Най-голям функционален и морфологичен ефект се получава, когато натоварването е оптимално, т.е. максимално ефективно за всеки нов етап от подготовката на трениращия.
Основното е да се намери зоната /диапазона/ на въздействие, в която натоварването предизвиква положителни функции и структурни промени в организма.
Тази зона /диапазон/ на въздействие може най-точно да се охарактеризира чрез съотношението доза-ефект. Където дозата – това физическото /външно/ натоварване, а ефектът – вътрешните промени в организма в резултат на въздействието. Водещ фактор се явява ефектът, защото той е коригиращ по отношение на дозировката.
Тази двустранна връзка определя 3 /три/ типа взаимодействие:
- положително /възходящо/ - натоварването има формиращо въздействие и носи нова информация за организма
- неутрално /без промени/ - натоварването има само поддържаща, но не и стимулираща роля. Не носи нова информация /няма резултат/.
- негативно /низходящо/ - когато натоварването е много слабо или много силно и води до отрицателен ефект – загубване на тренираността и претренираност.
В зависимост от състоянието на трениращият и задачите на подготовката може да се определят три вида натоварване.
максимални натоварвания – те предизвикват качествено нови функционални и морфологични промени в организма на границата на неговите пределни възможности за даден етап от подготовката
средни натоварвания – изпълняват предимно стабилизираща функция, стабилизират постигнатият резултат от максималните натоварвания
малки натоварвания – активизират възстановителните функции на организма и го подготвят за нови максимални натоварвания.
Основното значение за качеството и ефективността на тренировъчния процес е оптималното съотношение между всички елементи на натоварването, съобразени с моментното състояние на трениращия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар