Морихей УЕШИБА

"Всеки човек, появяващ се в нашия живот е учител! Някой ни учи да бъдем по-силни, някой ни учи да прощаваме, някой да бъдем щастливи и да се радваме всеки ден. Някой въобще не ни учи-просто ни пречупва, но и от това получаваме опит. Цени всеки човек, даже ако се е появил само за миг това не е случайно!"

Който не владее нищо, той владее всичко.

Сърцето на човек не се различава от душата на небето и земята. В своята практика дръжте в ума си взаимодействието на небе и земя, вода и огън, Ин и Ян.

Великият път - е всъщност, отсъствие на Път.

Не гледайте на този свят със страх и отвращение. Чувствайте се свободни да гледате в лицето на това, което ти предлагат боговете.

За да стигне до върховната истина, трябва непрекъснато и с цялото си сърце да търсите искреност.

Ролята на човечеството - да достигне дарените цели с чисто сърце, намиращо се в хармония с вселената и обичащи всички.

Във всеки има дух, който е нужно да се усъвършенства; тяло, което трябва да бъде тренирано; и път, който трябва да бъде преминат.

Дръжте ума си светъл и ясен като огромното небе, огромен океан, и най-високият връх, изпразнен от мисли. Винаги дръжте тялото си пълно със светлина и топлина. Напълнете себе си силата на мъдрост и просветление.
Напредъкът идва при тези, които тренират всеки ден. Доверете ми се, тайните техники не водят до никъде.

Целта на тренировките - да затегне отслабеното, да укрепи тялото и да шлифова духа.

Търсенето на спокойствие - един от начините за молитва, която ражда светлина и топлота. Забравете за кратко себе си, знайте, че мъдроста и състраданието лежат в тази топлота. Когато вие отидете на тази планета, опитайте да забележите, истинският вид на небесата и земята; това е възможно, ако вие не позволите на себе си да бъдете парализирани от страх и решите, че всички ваши жестове и пози ще са свързани с това, което си мислите.

Съзерцавай устройството на този свят, слушай думите на мъдрите, и взимай всичко красиво и добро като свое. Опирайки се на това, отворете своя собствена врата към истината. Не пренебрегвайте истината, която е право пред теб. Изучавай течението на водата в ручея, плавно и свободно обгръщащо камъните. Учете също и от свещените книги и помъдрелите хора. Всичко около теб - даже горите, реките, тревите и дърветата трябва да бъдат твои учители.

Морихей Уешиба

Мария ГРОЗДЕВА

 

Родена e на 23 юни 1972 в София   

На 11 години започва да тренира стрелба в ЦСКА с треньор Валентин Андреев. Покрива норматива за “Майстор на спорта”, когато е на 14 години. Сега е състезателка на Спортен клуб "Нове". Завършила е Националната спортна академия, специалност “Спортна стрелба”.

Гроздева е олимпийска шампионка на малокалибрен пистолет от Сидни 2000, има и два бронзови медала на пневматичен пистолет от Барселона 1992 и Атланта 1996. На Олимпиадата в Атина 2004 Мария Гроздева спечели втора олимпийска титла - в стрелбата с пневматичен пистолет от 25 метра. Три дни по-рано тя завърши трета на пистолет от 10 метра.

Мария Гроздева стана най-титулованата българска спортистка с 5 медала от Олимпийски игри. В колекцията си тя има и седем европейски титли. Притежателка е на олимпийски и европейски рекорд на малокалибрен пистолет.

През 2008 година Мария Гроздева спечели бронзов медал на финала за Световната купа в Банкок в дисциплината малокалибрен пистолет от 25 метра.

Тя бе определена за най-добър спортист на Балканите за 2004 година в анкетата на Българската телеграфна агенция.  Удостоена е със званието почетен гражданин на Атина. 

Мария Гроздева получи наградата за Спортист №1 на България за 2004 година,  а за треньор №1 на годината беше избран съпругът и личен треньор на Мария Гроздева - Валери Григоров.

Майка на три деца, омъжена за Валери Григоров.

Спортни легенди...

Ласло ПАП

На 26 март 1962 година в Будапеща се ражда най-великият унгарски боксьор Ласло Пап. Той за първи път в историята на бокса става олимпийски шампион три пъти поред - през 1948 в Лондон, 1952 в Хелзинки и 1956 в Мелбърн. Два пъти е шампион на Европа в средна категория. Ласло Пап е първият професионален боксьор от социалистическия лагер и през 1964 година става претендент за световната титла в средна категория, но унгарското комунистическо правителство не му позволяват да се бие за титлата. Професионалната му кариера приключва, когато отказват изходна виза на боксьора. Пап става треньор на националния отбор по бокс на Унгария и остава на този пост повече от 20 години. Умира на 16 октомври 2003 година.

20 години без Аертон Сена

20  години  минаха от деня, в който Формула 1 и целият свят изгубиха Аертон Сена да Силва. Трикратният световен шампион в F1 катастрофира на пистата Имола по време на Гран при на Сан Марино на 1 май 1994 г. Това бе втори инцидент с фатален изход в рамките на два дни след гибелта на австрийския пилот Роланд Ратценбергер на 30 април.

Малцина могат да повярват, че изминаха цели две десетилетия от случилото се на Имола, защото Сена все така владее сърцата и умовете на онези, които обичат Формула 1. Изключителната му скорост, невероятното желание за победа, несломимият му дух са вдъхновение и за пилоти, и за фенове и продължават да печелят хората, да ги карат да търсят онова вълнение, което той предизвикваше с битките по пистите.

- Всеки помни къде е бил и какво е правил, когато стана катастрофата – сподели сестра му Вивиан в интервю за Ройтерс. – Наричаха го Краля на проблемите, защото около него винаги се случваше нещо. По онова време имаше истинско съревнование, спортът бе вълнуващ. Днес ролята на автомобила е в пъти по-голяма, отколкото по времето на Аертон. На пилотите се дължеше голяма част от разликата в представянето, когато той караше. Всяко състезание бе спектакъл, имаше много неизвестни, непрекъснато се случваше нещо наелектризиращо.

Сена е неделима част от този спектакъл и влага цялото си сърце в него. Той се превръща в герой на милиони, а в родината му го боготворят.

- На състезание Аертон често бе напрегнат, стресиран. В началото причината бе в това колко важна е Формула 1 за него. С течение на времето се промени – вече бе заради това колко важен е спортът за всички. Той знаеше какво е заложено всеки път, когато излизаше на пистата с колата си – разказва Бетис Асумпсао, която е личен асистент на Аертон през последните пет години от живота му, пред Дейли Мейл. – В Бразилия той бе по-голяма звезда от Пеле. Когато Пеле е бил на върха, телевизорите в страната не са били кой знае колко. А по онова време хората се събираха пред тях в неделя и очакваха Аертон да спечели. Той самият не говореше просто така – всяко нещо, казано от него, можеше да предизвика сериозна реакция. Стори някои недобри неща по пистите, а и извън тях. Но бе толкова талантлив и внимателен... Превръщаше се в човека, който искаше да бъде.

Асумпсао, като много други, свързани с Формула 1 и със събитията от онзи уикенд хора, се върна на Имола и към спомените си за Сена. Мнозина вече сториха същото, за да почетат паметта на легендарния бразилец и да покажат, че не забравят.

Казват, че най-голямото признание обаче, идва от съперниците. Сезон 1994 г. във Формула 1 започна така, че нерядко се появява въпросът какво ли щеше да стане, ако Сена имаше възможност да се бори с Михаел Шумахер. Седемкратният световен шампион, който вече месеци наред се бори за своя живот, заяви в края на онази състезателна година, че според него Аертон е щял да вземе титлата, ако бе продължил напред...

- За мен бе привилегия да се състезавам срещу него. Имаше трудни битки. Имаше някои трудни моменти на лично ниво, но и чудесни мигове. Пазя чудесни спомени и те са много. Първият е още от 1980 г., когато го видях да се състезава на картинг и останах наистина впечатлен, а не знаех кой е, както и всички останали тогава. Беше просто фантастичен на трасето, изключителен талант. А когато говорим за него, си спомняме и за другия пилот, който загина – Ратценбергер – заяви Шумахер на 10-ата годишнина от черния уикенд на Имола. – Станалото тогава ме остави без думи. За първи път се сблъсках със смъртта в спорта ми. Известно време имах съмнения дали изобщо искам да продължавам. Единственото положително нещо е, че видяхме сериозни действия по отношение на безопасността след онзи ден. Макс Мозли задвижи кампанията за сигурност много силно напред. И постигнатото ниво е огромен успех.

Шумахер далеч не е единственият, който се чуди по онова време дали си струва да продължи да се състезава. Шокът от станалото е прекалено голям – в продължение на 12 години преди това във Формула 1 няма загинали пилоти. Френският състезател Ерик Кома разказва личното си преживяване, след като вижда какво се е случило:

- Бях безкрайно шокиран и... блокирах. Бях безпомощен. И душата, и тялото ми искаха да се присъединят към него на пистата, но не можех да направя нищо. Напълно се сринах. В онзи момент си спомних как, когато катастрофирах на Спа, Аертон бе дошъл, за да изключи двигателя, докато аз съм бил в безсъзнание. Такива моменти не се забравят. Може би бе спасил живота ми. Не е бил първият пилот на мястото на инцидента. Много коли са преминали, включително собственият ми съотборник... Само Аертон е спрял.

Безкомпромисен на пистата, Сена винаги се притичва на помощ и е безкрайно състрадателен. Предизвикателствата не го плашат никога и нищо не е в състояние да го сломи. Този дух е жив и днес, и ще продължи да вдъхновява хората да се справят с всичко. Защото самият Сена обясни преди много години, че единственият начин да продължиш е този:

- Като автомобилен състезател трябва да преминеш през определени неща, да се справиш с тях. Понякога дори не са човешки усилия, но въпреки това го правиш заради чувството, което получаваш чрез карането. Някои не са и приятни, но се налага да ги свършиш, за да стигнеш до приятната част. Просто се изправяш лице в лице с всичко.

ПОКЛОН И МИР НА ПРАХА МУ!

Светлана Стойкона

Boxing Motivational: War is Inevitable (HD) (+playlist)

Muhammad Ali Vs Rocky Marciano "The Super Fight" N.Y.1969. (FULL FILM)

Боянка Ангелова

Гордост! Тезджан Наимова-Европейска шампионка

Злато, ковано цял живот. Това е златото, което Тезджан Наимова спечели на европейското първенство в зала. Родената в Първомай състезателка премина през всички изпитания, за да стигне до върха в една от престижните дисциплини на първенствата на закрито.

Трудният път

През 2006 г. Наимова влезе гръмко в атлетиката, като стана световна шампионка за девойки на 100 и 200 метра в Пекин. Тогава всички погледи и надежди с основание бяха насочени към нея, защото я възприемаха като следващата Ивет Лалова. Две години по-късно обаче този образ беше сринат. Наимова получи двегодишно наказание заради укриване на допинг проба. Спринтьорката се извини за провинението си. "Признавам, че сбърках много, и съм готова да понеса всякакво наказание", каза тогава тя.

Наимова се завърна на пистата през зимата на 2011 г., но последва травма. Година по-късно тя отново беше готова да тръгне по пътя нагоре, но тогава получи бъбречно възпаление и беше приета в болница. Първият й старт беше едва в края на миналия сезон, когато европейското първенство в Хелзинки и олимпийските игри в Лондон вече бяха отминали. Въпреки че в последните години нямаше класиране, получи държавно финансиране по програмата за таланти.

В началото на тази година световната шампионка за девойки от Пекин 2006 г. направи третия си опит за завръщане. Тръгна от нулата, че дори и от по-надолу, поне ако се съди по температурите, при които тренираше в Пловдив в дните около Нова година. "Заключиха залите на спортното училище и тренирам навън. При тези условия са налице предпоставките за контузия", каза тогава Наимова. Последва подготовка при по-добри условия в Южна Африка, където тя спечели турнир на 100 метра и даде заявка за добра форма.

На европейското в Гьотеборг 25-годишната състезателка на Стойко Цонов за трети път подобри личния си рекорд в дисциплината до 7.10 секунди. Само това не беше достатъчно за успеха й, тъй като със същото време завърши и украинката Мария Ремен. Фотофинишът показа, че максималните усилия и желанието на българката са й донесли заслужената победа.

Здрав дух в здраво тяло

Финалът на европейското в зала не предложи отлични резултати, но беше изключително оспорван. Първите четири в бягането завършиха в рамките на 0,02 сек. За Наимова обаче спринтът беше фантастичен - и като нагласа, и като личен резултат. "През последните три-четири години имах много проблеми. Нашият спорт е такъв, че като има проблем, започваш от нулата и това те кара да губиш вяра в себе си. Затова този медал е толкова ценен за мен и за моя треньор", каза Наимова пред "Гонг".

Впечатляващият успех донесе заслуженото възнаграждение за усилията й. "Казах си, че това е моят шанс и просто трябва да си пробягам състезанието. И се случи", добави шампионката, която вече има шанса да премине в по-горна група за държавно финансиране.

Сега тя отново е в голямата атлетика. Задачите й вероятно ще са участие в повече турнири, които ще й дадат възможност да си осигури важни средства, за да продължи възхода си. Към момента изглежда малка вероятността да бъде поканена в турнирите от "Диамантената лига", тъй като там местата се разпределят рано. Погледите са насочени към световното в Москва, където влизането във финал ще е огромен успех като този на Лалова преди две години в Даегу.

Европейската шампионка на открито от Хелзинки 2011 също заслужава добри думи за представянето си в Гьотеборг.  Там тя остана четвърта, но само на 0,02 сек от златния медал. Резултатът й беше добър с оглед на показаното дотук през сезона.

Радостта на федерацията

Въпреки че търпи много критики от атлетите заради условията, които им предоставя, българската федерация използва успеха на Наимова. "След доста години на проблеми тя се завърна по възможно най-добрия начин. Така в момента България държи европейските титли в късия спринт и на открито, и в зала. Просто най-бързите европейски са българки. С това не само българската спортна общественост трябва да бъде щастлива, а и цяла България", каза президентът на федерацията Добромир Карамаринов.

Той добави, че Лалова също заслужава необходимото признание. "Представянето на Ивет също е чудесно. В никой случай не трябва да се неглижира нейното четвърто място, защото 60 метра не е нейната най-силна дисциплина и въпреки това в Гьотеборг тя също на два пъти направи личен резултат."

 

Капитал