ИЗТОЧНА ФИЛОСОФИЯ

"Там има нещо, съвършено и с неясни очертания, което е съществувало още преди Небето и преди Земята. Тихо, невидимо, неизменно, бидейки здраво установено, непрестанно, неуморно, циркулиращо, то е могло да бъде майка на света.
Не зная името му, назовавам го Дао /път/."


Така древният китайски мъдрец Лао-Дзъ формулира всеобхватният първи принцип, лежащ в основата на всички явления във Вселената. Нещо повече, той формулира една действителност, от която възниква Вселената и която Лао-Дзъ поради липса на адекватно понятие нарича Дао - което в превод означава Път. Според китайските представи светът се е развил циклично. Всичко е започнало с първоначалният хаос - период на велико разтваряне на космоса. Китайците го наричат У-Дзъ Безпределност /празнота, недействие/. Следващият етап е образуването на център на вселената, точката на абсолюта. Около този център се изгражда в последствие великият предел или космоса такъв какъвто го познаваме ние - на китайски се нарича Тай-Дзи - тук става разделението на света на минало и бъдеще, на пространство и време. Изграждат се противоположностите - ИН и ЯН, пораждане на въртенето и смяната. Следва разгръщане на монадата във всяко ИН се съдържа ЯН, във всяко ЯН се съдържа ИН. Асимилация и дисимилация.

А след това...?

След това е само безкрайността /вечният и безкраен кръговрат/. Но едно е сигурно. Това което вече се е случило ще се случва безкрайно много пъти. А това което го е нямало и никога не се е случвало и за напред никога няма да го има и няма да се случи. Всичко и всички във Вселената се подчиняват на този принцип.

И все пак ... има нещо което според китайците може да видоизмени този цикъл и това е човешкият дух.

Даоистите и будистите вярват, че ако човек е вършил добри дела и е получил просветление може да се избави от цикъла на преражданията и да получи право на избор.
Ако не е направил кой-знае какво добро ще се прероди след време пак в човек - мъж или жена. Но ако човек е бил лош с лоши навици и постъпки след смъртта си духът му ще се провали в едно от 18-те нива на ада, където ако е бил много лош остава за вечни мъки, ако не е бил чак толкова лош, след известно време ще се прероди в някакво животно.

А принципа по който настъпват тези промени е именно теорията за ИН и ЯН.
С течение на времето човечеството е създало много системи и правила на поведение с които се цели постигането именно на този синхрон. Именно заради това са били създадени и религиите. Във всички религии съществуват духовни упражнения, което не е нищо друго освен ЦИ-ГУН /работа с енергията/. В източните религии това са медитациите а в другите религии това са молитвите, чрез които се цели синхрон, баланс на човека с природата.

Но за да живее в синхрон с природата човек не е задължително да бъде религиозен. Важното е да се разбира философската концепция за промените в света. В началото си всяка религия е била философия или метод за определяне на правилата, по които да живеем. Но с течение на времето метода за определяне на правилата се изоставя и забравя, защото това са медитативни практики за които е нужна упоритост и постоянство. И в крайна сметка остават само последно създадените правила от хора, които все още са владеели метода. След тяхната смърт с течение на времето тези правила на поведение стават неактуални и вече не са в състояние да поддържат равновесието човек-природа.

Да разгледаме тази схема: Виж снимката горе, в ляво

Материя, време пространство и енергия във Вселената се движат в кръг. Най-добрият вариант за запазване на равновесието с Вселената е да се движим максимално близо до дъгата на окръжността. Но за тази цел ние трябва да знаем метода за определяне на посоката. Метода за определяне на посоката в случая е именно философската концепция. Когато този метод се забрави и ние продължим по последно определената посока, всъщност започваме да се отдалечаваме от дъгата на кръга /от синхрона в системата човек-природа/. Обикновено в такъв случай се явява някакъв месия, човек който проумява философската концепция на даденото религиозно учение и обикновено с цената на живота си променя посоката на движение не масата от последователи. Въвежда нови правила, които за известно време са актуални, но с течение на времето и те водят до отдалечаване от окръжността.

И така до появата на следващият месия. В случай, че такъв не се появи, то следва унищожение и дисимилация. Затова именно последователите на религиозните системи, които не разбират философската концепция периодично се отдалечават от синхрона /от единението с природата/. Всъщност религиозната система е метод за осъзнаване на философската концепция. Който стигне до висшите нива на една религия, за него самата религия с всичките и канони, закони и правила изчезва и остава само корена и философията и. Който осъзнае основната философска концепция, че може да бъде в синхрон, в баланс с околния свят, независимо от колебанията и промените на Вселената. Трябва да разберем едно нещо: не правилата и каноните са важните неща в живота, важна е методиката за тяхното определяне.

Една стара китайска легенда разказва за един стар човек, който можел да превръща камъните в злато. Много хора идвали при него и той им давал злато кой колкото си поиска. Но един ден при него дошъл един момък. Старият човек го попитал: "Злато ли искаш? Вземи си колкото пожелаеш." Момъкът отвърнал: "Не, не искам злато. Искам начина по който правиш от камъните злато."