История на бокса

Корените на боксовия спорт могат да се проследят хилядолетия преди началото на новата ера. Много археологически находки сочат за съществуване на юмручни състезания до 7 000 г. пр.н.е. Върху каменни плочи, открити в Египет, на територията на древен Шумер и в Багдад, са изобразени мъже в юмручна схватка пред погледите на публика. От тези зрелищни и безмислостни състезания се ражда боксовият спорт, който познаваме днес.

Първите правила в спорта са дело на древните елини. Клинчовете са били забранени, но са липсвали категории и мачовете са били непрекъснати, без рундове. Битката приключвала или при нокаут, или ако единият състезател се откаже, или при смърт на някой от боксьорите. Вместо ръкавици бойците са увивали ръцете си в кожени ленти, които не само предпазват юмруците, но и нанасят неприятни рани на противника.

Тъй като гърците въвеждат правилата в бокса с основание можем да смятаме, че спортът намира своето място и на Олимпийските игри. Това се случва през 688 г. пр.н.е. Юмручният бой става олимпийска дисциплина под името "пигме" или "пигмакия". Боксьорите използвали кожени ленти за да увият юмруците и ръцете до лактите, дори понякога гърдите си. Така са били избягвани тежки травми.

Чрез древногръцката култура, боксът се популяризира и в древен Рим. Юмручните двубои стават толкова популярни, че са практикувани дори от аристокрацията. Тази практика, обаче, е преустановена от император Август Цезар.

По-късно, под управлението на християнския император Теодосий Олимпийските игри са забранени с императорски едикт. А през 500 г. боксът като цяло е бил забранен от Теодорик Велики и спортът е заклеймен като обида към Бог. Тази забрана обаче, има малка сила извън големите градове на Изтока. По това време западна Европа вече не е част от Римската империя. Като спорт боксът остава популярен през средновековието и продължава своето развитие.

Данни за практикуването на класически бокс след разпадането на Римската империя липсват. Но въпреки това се намират сведения за различни юмручни спортове, които се упражняват в различни италиански провинции между 12-ти и 17-ти век. В края на 18-ти век боксът търпи така наречения "английски ренесанс". На острова спортът се практикува с голи ръце и първите данни за организирани състезания датират от 1681 г. Първият шампион в юмручния бой с голи ръце е Джеймс Фиг, а годината е 1719 г. По това време започва и използването на термина "бокс".

Първоначално боксът е бил без правилa, без рундове, без категории. Първите правила са въведени от боксовия шампион Джак Брътън през 1743 г. Този правилник е известен под името "Лондон Прайз" и е с цел да предпази бойците от евентуален летален изход на двубоя. Според тези правила, ако играч падне на тепиха и в следващите 30 секунди е неспособен да продължи, мачът приключва. Брътън подкрепя и използването на определен вид ръкавици, които дотогава са използвани при тренировки.

През 1838 г. правилата на "Лондон Прайз" са преразгледани и разширени. Нововъведенията включват регламент за големината на ринга, нови забрани и 30-секундното правило.

В края на 19-ти век боксът е със съмнителна слава. Незаконен е в Англия и в по-голямата част от САЩ, а мачовете са организирани в незаконни бърлоги за залагане и често са били прекъсвани от властите.

През 1867 г. Джон Чеймбърс записва първата част от правилата, които днес познаваме като правилата на Маркиз Куинсбъри. Регламентът е използван в аматьорски турнири в лека, средна и тежка категория. По-късно правилата са издадени под патронажа на маркиз Куинсбъри, чието име е вечно свързано с правилника.

Регламентът включва 12 точки, които обособяват забраните, продължителността на рундовете, почивките и времето необходимо, за да се обяви край на мача след нокдаун.

Въвеждането на ръкавици също променя спорта. Победите с нокаут стават по-трудни, а новите аксесоари се използват за предпазване не само на ръцете, а и на тялото и лицето. Първият световен шампион в тежка категория по правилата на Марикз Куинсбъри е "Джентълменът" Джим Корбит, който побеждава Джон Съливан през 1892 г.

В началото на 20-ти век, боксът се бори за придобиване на законност. Усилия за това полагат шампионите от Джон Съливан до Джак Демпси. След този период се основават боксови комисии и спортът е вече световно признат.

През 1891 г. Националния спортен клуб в Лондон добавя 9 правила към тези на маркиз Куинсбъри и полага основите на професионалния бокс. През 1919 г. се създава Британския борд за боксов контрол.

В началото на 20-ти век САЩ се превръща в център на боксовия свят. До края на 20-ти век се основават 3 боксови федерации и световният шампион е такъв единствено, след като е признат и от 3-те институции едновременно. Тези асоциации са МБФ - Международната Боксова Федерация; СБА - Световната Боксова Асоциация; и СБС - Световния Боксов Съвет.

Създаденото през 20-те години на 20-ти век списание "Ринг" продължава да следи класирането и шампионите в трите федерации и категории, като изданието се смята за библия на феновете на професионалния бокс.

През последното десетилетие популярността на бокса в САЩ намалява и като водещи федерации се утвърждават европейските и тези на държавите от бившия СССР.
Източник: SPORTA.BG