Китайските бойни изкуства...

Китайските бойни изкуства произлизат от традиционната китайска култура, поради което имат дълбоко вътрешно съдържание. Първоначално те са се зародили в даоизма, който е тясно свързан с личностното самоусъвършенстване. Изначалните им принципи включвали усъвършенстване на добродетели и артистични умения, подобрение на здравето и стремеж към дълголетие, укрепване на физическото състояние, самозащита и предотвратяване на насилието. Затова първият йероглиф „у” в думата „бойни изкуства” е съставен от съчетанието на йероглифите „предотвратявам” и „борба”.

Първият боен стил в древната китайска цивилизация е „дзяо-ди” и се е зародил по време на войната между Жълтия император и Чи-Юи (2852 - 2205 пр.н.е.) По-късно, през епохата на Сражаващите се царства* се появили многобройни техники за владеене на меча.

От началото на династията Хан (206 г. пр.н.е. - 220 г.) до края на династията Танг (818 – 907 г.) изкуството на владеене на меч било изпълнено с художествено съдържание. Така съкровищницата на династия Танг е изписана със стиховете на Ли Бай, с техниката за владеене на меч от Пей Минг и с калиграфията на Джан Сюи. Поглеждайки назад можем да кажем, че техниката на владеене на меч, както и поезията, достигат разцвета си в епохата на Танг.

След династиите Сонг (960 – 1279 г.) и Юан (1271 – 1368 г.) по пътя си към просветление даоистът Джанг Санфен създал тайджичуан. По време на династиите Минг (1368 – 1644 г.) и Чинг (1644 – 1912 г.) започнали да практикуват багуа и синичуан. Днес те се разглеждат като вътрешни стилове. Създадени и широко разпространени били също така и външните стилове, известни със изяществото, откритостта и бързината си. Например школата на дългия юмрук включва чацюан, хуацюан (цветя), паоцюан, хунцюан и други стилове като бачицюан, тунбей, фадзицюан и „молеща богомолка”. Знаменитият шаолински стил също се дели на южна и северна школа.

Вътрешните стилове наблягат на вътрешното усъвършенстване на личността и също както и днешните стилове се усъвършенстват „отвън навътре”, обръщайки внимание на физическата форма и на тренирането на разума, на тялото и на душата едновременно. Както вътрешните, така и външните стилове преподават владеенето на различни оръжия като меч, копие, брадва, юй (брадва с дълга дръжка), пръчка, го (сърп) и вила.

В традициите на китайските бойни изкуства са вкоренени уважението, самодисциплината, подобряването на физическата форма, самозащитата и т.н. Освен това те съдържат задълбочени теории по отношение на техниката и майсторството, което ги прави много важна част от божествената китайска култура.

За У-дъ (идеалите на бойните изкуства)

Цялата материя се заражда в Дао и се подържа от добродетелта. Идеалите на бойните изкуства са пряко свързани с нравствеността. Дао – това е законът на Вселената. За да се поддържа нравствеността е необходимо да се следва закона на Вселената. Учителите по бойни изкуства вярват в кармичното възмездие, способни са да различат доброто от злото, уважават Дао и моралните ценности, осъзнават, че правенето на добро и лошо има последици, борят се със злото и разпространяват доброто, усъвършенстват нравствеността и се стремят да постигнат Дао. Всичко това се съдържа в у-дъ (идеалите на бойните изкуства).

Лао Дзъ е казал: „Дао поражда и Дао възпитава [нравственост]”. Дао поражда всички неща, а нравствеността ги поддържа. Всичко и всички почитат Дао и морала, които полагат основата на съществуванието. С нравственост всички явления ще съществуват; без нея те са обречени на унищожение – това се отнася не само до бойните изкуства.

Тяхната цел е предотвратяването и прекратяването на конфликти. За да разберете смисъла на китайския йероглиф „у”, вземете съставната на този йероглиф – „гъ”, която значи оръжие, и използвайте това остро оръжие, за да прекратите насилието; след това поставете камата над съставната на йероглифа „джи”(предотвратявам), за да получите китайския йероглиф „джен” (праведност).

Ето какво е имал предвид Лао Дзъ с думите: „Придобий десетки или стотици способности, без необходимостта да ги прилагаш”. Дори ако някой разполага със сила и оръжие, ако му се позволи да встъпи в бой с десет или сто души, той не би ги използвал безразсъдно. Дори и да разполага с остри оръжия и добре въоръжени войни, той ще поддържа праведност и няма да ги използва. Вместо това ще използва добротата, за да победи съпротивата. В това се състои същността на бойните изкуства.

От древни времена законът на Вселената поддържа литературните и бойни идеали. Литературният идеал се изразява в използването на добрите умения в литературата за сливане с природата и свързване със света. Бойните идеали се изразяват в добрите бойни умения с цел сливане с природата и хармонизацията на света.

В стиховете се казва: „Литературното произведение е вечно. Държавата е защитена от военна сила”. Литературното произведение ще е вечно, ако съдържа доброта, вярност и морал. Държавата може да просъществува дълго и мирно, дори ако използва военна сила. Ако човек притежава военна сила и литературен талант и ги използва, за да извършва зло, той ще погуби добродетелта си и накрая ще загуби своите положение и репутация. Той ще е осъден от Земята и Небето и ще изчезне”.

Примери за това в историята са онези, които са опорочили перото си, възхвалявайки затъналите в корупция и жестокост императори Дзе и Джоу. И обратно, да вземем за пример свещените будистки, конфуциански и даоистки текстове; многоуважаваните императори Уен и У, и княз Джоу; положителните герои от династията Танг и Сонг всички са спазвали морала, занимавайки се с бойни изкуства или литература. С помощта на бойните изкуства и литературата Китай е създал своята 5-хилядолетна култура.

Бойните идеали се заключават до непротивопоставяне на доброто и безстрашие към злото. В древността, когато император Хуанг воювал с безпощадния Чи Юем, той победил порочното с праведност и по този начин положил началото на бойните идеали.

Император Танг от династията Танг и императорите Уен и У практикували Дао, за да победят онези, които не следвали Дао. Джан Санфен, основателят на тайджичуан, побеждавал войните, сякаш галейки вода, съкрушавайки агресията с мекота.

Лао Дзъ е казал: „Водата притежава най-добрите качества. Тя е от полза за всеки, но не съперничи с никого, и доброволно минава оттам, където друг не би минал – също като Дао”. Тайджичуан се състои не само в плавните и бавни движения за подобряване на здравето, но и е способен да спре агресията, без да причинява вреда някому, по такъв начин явявайки се отражение на бойните идеали.

Бойните идеали се опорочават, когато някой не може да различи доброто от злото, въстава против доброто и боейки се от слабите, използва сила, за да вземе надмощие над тях, или помага на порочните в извършването на грях, при което бойните му умения постепенно изчезват. С това той губи не само тях, но и праведността и добротата си; не може повече да съхрани своите умения и получава кармично възмездие.

Човек владее военни идеали само когато вярва в кармичното възмездие и разграничава доброто от злото, праведността от порока. Усъвършенстващият своето сърце и морални норми изучава Дао без привързаност към слава и богатство, и е добросърдечен. Понасяйки многобройни трудности, той не отстъпва, преминавайки през изпитания неизброими пъти. Стоейки пред порочни сили и лоши хора, той не изпитва страх.

Когато няма страх, разумът е спокоен, а духът съсредоточен. Непреклонната сила може да предотврати насилието и да разреши конфликта. Ако той постъпва в съответствие с традиционните китайски ценности като търпение, състрадание, праведност, почтителност и скромност, той може да развие могъщо бойно майсторство и по естествен начин да придобие бойни умения, най-важните от които са: умението за разграничаване на доброто от злото, праведното от порока, както и вярата в кармичното възмездие. Всички останали добродетели произлизат от тези.

Именно за това е говорел Лао Дзъ: „Когато се загуби добродетелта, остава добротата. Когато се загуби добротата, остава праведността. Когато се загуби праведността, остава церемонията. Ритуалът на церемонията – това е само обвивката на вярата и предаността. Това е началото на всеобщата суматоха и хаоса”. Следователно моралът и добротата са на първо място.

За развиване на бойни умения е необходимо достигане на бойно майсторство и усъвършенстване на морала чрез практикуване на бойни изкуства. Заедно с бойното майсторство, човек трябва да усъвършенства и нравствените норми. Само по такъв начин могат да се продължат традицията на идеалите на бойните изкуства на 5-хилядолетната китайска божествена култура.

* Бележка: Епохата, известната като Епоха на воюващите царства, обхваща периода от 5в. пр.н.е. до обединяването на Китай с династия Чинг през 221 г.пр.н.е. По принцип тя се разглежда като втората половина на династия Източен Джоу след Периода на Пролетта и Есента, като оставим настрана, че самата династия Джоу залязва през 256 г.пр.н.е. – 35 години по-рано започва епохата на Сражаващите се царства.