Положителното въздействие на физическите упражнения върху човешкия организъм е безспорен факт. Добре известно е, че редовните занимания с физическа активност и спорт подобряват работата на редица системи и органи, повишават съпротивителните сили и жизнения тонус на организма и не на последно място увеличават капацитета за осъществяване на физическа и на ментална работа. Интересно е обаче какво точно се случва в нашето тяло под въздействие на физически натоварвания.
При системни тренировъчни занимания в организма възникват адаптационни промени във физиологичните функции, водещи до промяна в работата на органите и системите, както и на опорно-двигателния апарат. Тези промени могат да бъдат разделени на временни – възникващи по време на физическите натоварвания, и трайни – получени вследствие на дълготрайни тренировъчни занимания. В следващите редове ще бъде разгледано въздействието на физическите упражнения върху дихателната система, кръвообращението, кръвта и мускулната тъкан.
Въздействие на физическите упражнения върху мускулната тъкан
Физическите натоварвания предизвикват трайни промени в морфологичните, биохимичните и физиологичните особености на мускулната тъкан, като тези промени зависят основно от типа на извършваната физическа работа. Вероятно най-съществената промяна в мускулната тъкан е свързана с увеличаване обема на мускулните влакна, или мускулна хипертрофия. Мускулната хипертрофия се дължи на отлагането на съкратителни белтъци (актин и миозин) и води до цялостно увеличаване на мускулната маса. Мускулната хипертрофия е най-отчетлива при практикуване на спортове с изразен силов характер и по-слаба при спортове за издръжливост. Счита се, че при достигане определен обем на мускулните влакна те не увеличават повече своя размер, а се разделят по дължина и възниква т.нар. мускулна хиперплазия, или увеличаване на техния брой.
В зависимост от спецификата на физическите упражнения и съответно на практикуваната дисциплина в мускулните влакна възникват различни изменения. Така например заниманията със силови упражнения и с упражнения за издръжливост увеличават относителния дял на червените (т.нар. аеробни) мускулни влакна. Тези влакна съдържат значително по-голям брой митохондрии и активността на окислителните процеси в тях е по-висока, което обуславя способността им да извършват продължителна работа. Обратно, при занимания с упражнения за бързина като спринтове и плуване на къси дистанции се увеличава количеството бели мускулни влакна, работещи предимно в анаеробен режим. Системните спортни занимания предизвикват промени и в нервно-мускулния апарат. Увеличава се площта на нервно-мускулните синапси и се подобрява предаването на нервните импулси.
Вследствие структурните и функционалните промени в мускулната тъкан, възникнали като резултат от заниманията с физически упражнения, се увеличава и физическото качество сила, повишава се работоспособността на опорно-двигателния апарат и на целия организъм. Промените в мускулната тъкан, в частност мускулната хипертрофия, и подобряването на окислителните функции увеличават енергийните нужди на тялото и неговата способност да "изгаря" приетите хранителни вещества, като по този начин намаляват вероятността за развитие на затлъстяване. В допълнение физическите упражнения стимулират усвояването на глюкоза от кръвните клетки и регулират нивата на кръвната захар.
Въздействие на физическите упражнения върху кръвта
Основните изменения, настъпващи в кръвната плазма под влияние на физически натоварвания, са свързани с функцията й да запазва непроменени физико-химичните свойства на вътрешната среда на тялото. Временните промени са свързани основно с кислородното обезпечаване на работещите мускули. Така по време на физически натоварвания се увеличава количеството циркулираща в тялото кръв за сметка освобождаването на складирана в далака кръв. Тъй като тя е изключително богата на еритроцити, повишава се и еритроцитната концетрация в кръвта. Тези промени позволяват транспортирането на значително по-големи количества кислород до работещите мускули.
При физически натоварвания се увеличава концентрацията и на още едни от формените елементи на кръвта – левкоцитите. Това става както за сметка на формирането на нови левкоцити, така и за сметка на изпразването на кръвните депа поради засиленото кръвообращение.
Поради по-обилното потоотделяне по време на физически натоварвания, водното съдържание на кръвта се понижава и вискозитетът й се увеличава. Увеличава се и съдържанието на млечна киселина в кръвта. Това променя алкално-киселинното й равновесие и води до цялостно подкисляване на организма – метаболитна ацидоза. Съществена промяна в кръвта е и намаляването на концентрацията на кръвна захар. Този ефект определя изключително важното значение на физическата активност за осъществяване на тесен гликемичен контрол, който е изключително важен за профилактика на захарния диабет и неговите усложнения.
Трайните промени, които физическите упражнения оказват върху кръвта, не са толкова ясно изразени. Предполага се, че нейната буферна функция се повишава, както и че трайно се увеличава количеството формени елементи. Тези твърдения обаче не са експериментално доказани. За сметка на това е добре известно, че редовните занимания с физическа активност и спорт ускоряват процеса на кръвосъсирване. В същото време те профилактират образуването на тромби в кръвоносните съдове и намаляват опасността от възникване на сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти.
Въздействие на физическите упражнения върху кръвообращението
Заниманията с физическа активност оказват осезаемо влияние както върху структурата, така и върху дейността на сърдечносъдовата система. Настъпващите в нея промени са свързани главно с приспособяването на организма към повишените енергийни и кислородни нужди на работещите мускули. Някои от наблюдаваните временни изменения са:
- увеличаване честотата на сърдечните съкращения;
- увеличаване систолния обем на сърцето – вследствие повишената сила на сърдечните съкращения сърцето изпомпва по-голямо количество кръв при всеки свой удар;
- увеличаване минутния обем на сърцето – благодарение на нарастващите честота и сила на сърдечните съкращения сърцето е способно да изтласква по-голямо количество кръв за период от 1 минута;
- подобряване на кръвообращението в работещите мускули – с цел обезпечаване на техните енергийни и хранителни нужди мускулите биват значително по-силно кръвоснабдени; при интензивна мускулна работа обмяната на веществата в тях може да се усили до 100 пъти;
- промени в кръвното налягане – те са най-силно изразени в началото на натоварването, като постепенно се стабилизират. При физически усилия горната граница (систола) на кръвното налягане се повишава, а долната (диастола) се понижава поради разширяването на артериалните съдове.
Трайните изменения в структурата и функциите на сърдечносъдовата система отразяват способността на организма да се адаптира към физически натоварвания. Мащабът на тези промени зависи от характера на практикувания спорт и биват:
- Намалена честота на съкращения в покой (спортна брадикардия) – наличието на брадикардия е знак за по-икономична работа на сърдечния мускул; спортната брадикардия е най-силно изразена при хора, практикуващи спортове за издръжливост. Съществуват случаи, при които тя е достигала 30 удара в минута.
- Увеличаване размера на сърцето – като резултат от системните занимания с физическа активност и спорт поради непрекъснатите повишени изисквания към сърдечния мускул той компенсаторно увеличава своите размери. Това става основно за сметка увеличаване обема на мускулните влакна и едновременното образуване на нови капилярни съдове.
Въздействие на физическите упражнения върху дишането
Наличието на достатъчно кислород в работещите мускули е жизненоважно за тяхното енергийно обезпечаване. Дишането е основният източник на кислород за организма и физическите упражнения оказват съществено влияние върху него. Първите промени в дишането, съпътстващи началото на всяко физическо натоварване, са увеличаването на неговата честота и дълбочина. Благодарение на тях се повишават белодробната вентилация и парциалното налягане на кислорода в белодробните алвеоли, което води до по-добро насищане на кръвта с кислород. Увеличаването на максималната кислородна консумация е основната промяна, настъпваща в дихателната системата при продължителни занимания с физическа активност и спорт. Тя отразява максималното количество кислород, което може да бъде консумирано за период от 1 минута, и е един от основните критерии за тренираност на организма, или т.нар. кардио-респираторен фитнес. Увеличаването на максималната кислородна консумация и съответно подобряването дейността на дихателната и на сърдечносъдовата система се постига основно чрез практикуване на упражнения за издръжливост, ангажиращи аеробната система за енергоосигуряване.
В заключение – цялостният положителен ефект, който физическите упражнения имат върху човешкия организъм, е обусловен от благоприятното им въздействие върху отделните органи и системи в тялото. Увеличаването на мускулната маса и подобряването на окислителните възможности на мускулите подпомагат изгарянето на приетите хранителни вещества и подобряват гликемичния контрол, като по този начин профилактират развитието на затлъстяване и на захарен диабет. Подобряването на реологичните свойства на кръвта и оптимизирането дейността на сърдечносъдовата и на дихателната система от своя страна намаляват опасността от сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти, както и вероятността за развитие на артериална хипертония. Взети заедно, всички положителни промени подобряват качеството на живот и осигуряват на активно спортуващите не само дълголетие, а и повишено самочувствие и по-висок жизнен тонус.
Ресурси
- В. Гаврийски, Д. Стефанова, Е. Киселнова, К. Бичев. Физиология на човека с физиология на спорта - част II. София: Издателство "Нови знания"; 1998.
Няма коментари:
Публикуване на коментар