История на Карате

Киокушин и Шинкиокушин

Създателят на Карате Киокушинкай, Сосай Масутацу Ояма е роден на 27-ми юли 1923, в село в Южна Корея.

По време на престоя във фермата на сестра си в Манджурия на девет годишна възраст той започва да изучава Китайско Кемпо и по-специално формата на “Осемнадесетте ръце”. През 1938 г. Ояма отпътува за Япония с желанието да влезе авиационно училище и да стане летец-изтребител, но той е принуден да изостави своята мечта. Той продължава да практикува джудо и бокс и неговият интерес към Военното Изкуство го довежда в дожото на Гичин Фунакоши и така, той започва да практикува Окинава Карате.

Заради голямата си самоотверженост, Ояма напредва бързо и докато е още 20 годишен той получава 4-ти Дан. По това време Ояма влиза в Японската Имперска Армия и започва да учи джудо с надеждата да овладее неговите хватови техники. Той спира тренирането на джудото, след като за 4 години, получава 4-ти Дан.

След поражението на Япония във втората световна война, Ояма като всеки друг млад японец, изпада в лична криза. Той намира изход от своето отчаяние чрез трениране с Су Ней Чу, Корейски Майстор по Годжу-Рю Карате. Този голям учител, прочут със силата на своето тяло, и дълбоки духовни наклонности има дълбоко влияние върху младия Мас Ояма. Майсторът Су го научи на неразделността на БУДО и духовните основи на Будизма. След няколко години трениране, Майстор Су съветва Мас Ояма да направи твърдо обещание да посвети своя живот на Военния Път и да се уедини в планината тренирайки своя дух и тяло.

През октомври 1946 г. Ояма започва тренировки в уединение в планината Минобу. Два месеца по-късно обаче е принуден да се завърне в цивилизацията поради липса на продоволствия. Септември 1947 г. в Киото той печели безапелационно Общояпонския Открит Карате Шампионат. Това обаче не е достатъчно за него и през 1948 г., Мас Ояма се оттегля в планината Киосуми в префектурата Чиба. Придружен е от един от другите трениращи на име Яширо. Приятелят-спонсор г-н Каяма им осигурява хранителни доставки всеки месец. Чрез енергично трениране, Мас Ояма се научава да преодолява умственото напрежение причинено от самотата, но Яширо не успява да го понесе и на 6-тия месец избягва оставяйки Ояма сам. Осемнадесет месеца по-късно г-н Каяма уведомява Масутацу Ояма, че поради непредвидени обстоятелства вече не може да спонсорира хранителните доставки за отшелничеството в планините и така оригиналния план на оставане в самотата за три години завършва преждевременно.

Така завършва уединението на Ояма. Този му успех е последван от множество победи в шампионати и турнири по бойни изкуства провеждани по различни правилници. Следват множество предизвикателства за бой без правила към майстори от различни бойни изкуства като всички завършват с категорична победа на Ояма. По този начин той изпробва и усъвършенства своето Карате.

През 1950 г., Мас Ояма започва своите известни боеве с бикове, като част от изпробването на своята сила и също така да направи достояние на света силата и моща на своето Карате. Ояма се бори с 52 бика, като убива три незабавно и чупи рогата на останалите 49 с удари на невъоръжените си ръце.

Масутацу Ояма отваря своето първо дожо през 1953 в Мейжиро, Токио. Това е времето по което силата на Мас Ояма е в своя апогей, ето защо тренирането е много сурово. Много от учениците му са били членове на други стилове и Ояма сравнява стиловете и формите със своето Карате.Той взима от тях най-добрите техники и концепции и ги включва в своето трениране. Така той слага основите на Киокушин Карате.

Изграждането на световната организация започва през 1960 г. и е официално открита през юни 1965 г под името International Karate Organization (IKO). По това време Ояма приема за своя стил в Карате името Киокушин ( Абсолютната истина ) и тръгва да го разпространява из целия свят създавайки една от най-големите организации по бойни изкуства на планетата. За приноса си към развитието на Карате Ояма е удостоен със почетната титла Сосай.

Киокушин-Карате се утвърждава като най-твърдия и най-прогресивен стил в Карате. Много от последователите му стават шампиони по най-различни правилници. Бойците в киокушин се отличават с изключителна твърдост и висок боен дух. Това издига авторитета на стила и признанието му в средите на бойните изкуства.

След смъртта на Ояма Сосай през април 1994-та година световната организация се разделя на две направления - IKO1 с президент Акиоши Мацуи и IKO2 с президент Кенджи Мидори, а някои от учениците му основават собствени организации със същото име - IKO3, IKO4, IKO5, IKO6. Това създава голямо объркване сред последователите на Киокушин. По-голямата част от тях се разделят в първите две организации. Основната разлика в организациите са идеите и пътя, който избират за развитието си. IKO1 поема пътя към професионализиране на Киуокушин. IKO2 остава вярна на идеята на Сосай за масова некомерсиална организация. Различните идеи на IKO2 налагат създаването на нови символи и название. Това е начин тя да не бъде асоциирана с останалите киокушин организации. Затова на общо събрание на бранч-шефовете се стига до почти единодушно решение за смяна на името с цел запазване на уникалната идентичност. Организацията се преименува в “World Karate Organization (WKO) - Shinkyokushinkai”. Към думата Киокушинкай е добавена думата ШИН, което в превод от японски означава две неща: “Истина” и “Нов”. В изписването на Шинкиокушинкай за начало се използва йероглифа "Нов" и така Шинкиокушинкай се превежда като “Нов Киокушинкай”.

“WKO – Shinkyokushinkai” остава вярна на принципите на Ояма Сосай, който е бил против професионализиране и комерсиализиране на Организацията. Нейните основни цели остават: Възпитанието на младежта, общественото пожертвование и международното сътрудничество и комуникация. Отличителен знак на организацията става символа “Кокоро” ( в превод "Сърце"), символизиращ обединението между разума, уменията и физическата сила. От 2001-ва година президент на организацията е:

Днес Шинкиокушинкай увеличава своята популярност по света. Нарастващия брой трениращи сред младото поколение е показател за правилността на избрания път наследен от идеите на Сосай.