Реалистична тренировка

"Добре е да плачем в доджото и да се смеем на бойното поле."
Самурайска максима

Много училища по бойни изкуства включват различни тренировки с реализъм, които ми се струват опасни. Прието е, че техниките, които трениращите учат, ще ги спасят в опасни сиутации на улицата. За много от учениците това им се струва така, но хората които разбират за какво става въпрос знаят, че това е формула за бедствие.

Проблемът
Тези които са били участници в уличен бой, знаят че става въпрос за много повече от изпълняване на заучените техники в залата. Появяват се много други важни фактори. Когато разберете, че атаката неможе да бъде избегната се случват следните неща:

1. Пулсът ви се изстрелва нагоре и започвате да дишате по-тежко.
2. Тялото ви пуска адреналинова бомба в кръвния поток, задействайки инстинкта "бий се или бягай".
3. Може да изпитате паника, страх, дизориентация или и трите неща наведнъж.

Този физиологичен отговор е всъщност нашата природата, която се опитва да ни помогне да оцелеем. Номер 1 и 2 са страхотни - тялото ви се подготвя за брутална физическа работа като кратко остро сблъскване или бягане, сякаш ви гони хищник.

Убиецът в случая е номер 3 и ефектът, който той има върху психическото ни настроение. Разумът ви е замглън, нерационален и готов да направи някои много глупави грешки, за които дори не сме си помисляли. Да се мисли трезво в такива ситуации е почти невъзможно за обикновения човек. Страх ви е от болката, от смърт, от неизвестното. С нагласа като тази ставаме лесна жертва, а не както на тренировки в залата, готови за действие. Губите всички тези умения, които сте тренирали с месец - тайминга, баланса, работата с крака, координацията и психическата издръжливост са смачкани от страхът и объркването. За времето в което може да се осъзнаете боят вече ще е свършил и ще сте в линейката на път за болницата или просто мъртъв.

Решението
Така, за да си изясним всичко ни е нужен начин да тренираме и избегнем това чуство на уплах или поне да го държим под наш контрол. Дори да намалим времето за осъзнаване, пак е някакъв резултат.

Как да го правим? Климатизация и повторение.

Ние хората сме учудващи в адаптацията и ученето. Първия път, в който правим нещо, за което са нужни умения, нашите резултати са нищожни. Но се научаваме излагайки се на същия проблем или ситуация отново и отново, тренирайки я отново и отново, и след определен период от време ни струва малко или нищо да постигнем високи резултати. Пример за този процес е научаването на шофирането. Първия път, в който сте седнали в колата не сте правили добри маневри. Може да сте били леко нервни от притеснението за катастрофа или просто сте гледали като теле в железница.

Не е изненада, че това е така и при научаването на бойни изкуства, същото е и при научаването на контролиране на рефлекса на страх. Трябва да излезем от зоната си на комфорт, от хубавото и сигурно място на залата и да свикнем с жестокостта на реалния свят.

Не ви съветвам да излизате веднага по тъмните улички в търсене на проблеми. Вероятно ще се зарадвате, като разберете че има някои методи, които може да вкарате във вашата тренировка и които ще стимулират реализмът на уличната атака. Ето ги и тях:

1. Изключете осветлението в залата за тренировки. Не до пълна тъмница, но до толкова, че да се усещате като в нощ, когато повече от атаките стават реалност.

2. Облечете се в нормални дрехи. За съжаление когато някой ни атакува нямаме възможност да се преоблечем в удобните ни дрехи за тренировки с всичките протектори. Затова сложете си това, което обикновено носите, като къси гащи, тениска и сандали например. Може дори и костюм и усетете как има разлика в изпълнението на техниките.

3. Накарайте агресора да носи маска. Звучи странно, знам, но идеята е да симулирате атака от непознат. Ако пред вас се изправи лицето на тренировъчния ви партньор, тогава вие се намирате в зоната ви на комфорт. За да се предпазите от контузии може да сложите протектори под неговите дрехи.

4. Агресорът трябва да напада с думи. В зависимост от ситуацията се случва нападателят да надъхва сам себе си преди атаката. Това може да стане като започване на разговор, който става все по-шумен и заплашителен, докато стигне критичния момент, а след това и атаката. Така че агресорът трябва да бъде заплашителен, да се движи близо и да ви псува. Уверете се, че оставате спокоен, но без да се държите подчинително или да отговаряте прекалено агресивно. Не гледайте в земята, но не се взирайте прекалено много в него. Фокусирането в горната част на гръдния кош е добър вариант.

5. Следете заобикалящата ви среда. По същото време внимавайте къде се намирате и знайте кой е около вас, къде са възможните изходи и места за бягство и дали има предмети, които могат да бъдат използвани като оръжие.

6. Продължавайте да смесвате нещата. Всеки трябва да има своя ред да бъде агресор, но не и да го прави по установен начин. Смесвайте нещата като имате двама или дори трима нападатели към сам човек. Дайте на атакуващия гумен нож или пръчка, която ви кара да импровизирате.

Ако вкарате тези процеси в тренировъчната ви програма, мога да ви гарантирам, че зоната ви на комфорт ще се разпростре много и рефлексите ви и контролирането на страха на улицата също. А сега започвайте тренировките!

Автор: David Weller