Легенди на българския спорт-Никола Петров

НАЙ-ГОЛЕМИЯ!!!

Никола Петров е български борец, роден в Горна Оряховица на 19 декември 1873 г. Останал от малък сирак, е принуден сам да изкарва прехраната си. Твърде млад той отива в Румуния, където работи като градинар и започва да се занимава с борба. Никола Петров се среща с много известни за времето си състезатели по цирковите арени и лесно ги побеждава. През 1895 г. съдбата го среща с прочутия италианец Жорж Расо, чийто цирк е отседнал в Браила. Петров го побеждава. Две седмици по-късно силният българин сразява и французина Дублие, който вижда в младежа от Балканите невероятен талант и му става учител.

Едва 25 годишен - на 20 юли 1898 г. печели званието шампион на Америка в Ню Йорк. През следващата година става европейски шампион по класическа борба във Виена. През 1900-та година се провежда най-големият шампионат на света по онова време. Събират се най-силните мъже на планетата, за да премерят сили. Отстранявайки съперниците си до финала достигат невероятният българин и световният шампион по борба Пол Понс. Французинът е висок 216см. и тежи 145кг., а Никола Петров има ръст 175см. и тежи само 105кг. Срещу силата на огромния си противник горнооряховчанинът противопоставя перфектната си техника, високо темпо и несломим дух. В осмата част на срещата Никола Петров залепва гърба на Понс на тепиха и става световен шампион – най-силният човек на XIX век. Носител на копринена лента с горния надпис, значка на почетен легион и награда от 30 хиляди франка.

Със своята титла на световен шампион прослави България в цял свят. През 1909 г. е избран за почитен член на Горнооряховското гимнастическо дружество „Юнак”, на което подарява собствените си гимнастически уреди. Никола Петров е на 44 години, когато решава да се задоми. През 1917 г. той се жени за 16-годишната Стефанка от Дичин. Младото семейство се установило в Горна Оряховица, където се раждат двете им деца – Иван и Николина и където минават най-хубавите им години. През 1918 г. се ражда синът им Иван, който притежава много от бащините каачества. Свири на няколко инструмента, пее чудесно, мечтае да пътува по света. Ранната смърт на Никола Петров през 1925 г. променя живота на семейството. През 1938г. Иван тръгва към Германия. В края на Втората световна война по неизвестни причини той попада в лагер в Италия. Когато го освобождават, си тръгва за България. На Драгоман го арестуват. След това е пуснат, но всеки ден трябва да се разписва в милицията. Синът на Никола Петров е угнетен.

Няма работа, майка му и сестра му се грижат за него. Решава нелегално да мине границата. Заловен е, но дирите му се губят. Голямата мъка по Родината и най-близките карат славния и непобедим борец да се завърне в родната Горна Оряховица след триумфалното си шествие по тепихите. Привързаността му към родината е причина на няколко пъти той да гостува на своята братовчедка Пена Кръстева в село Чайр (Камен). При едно от посещенията си Никола Петров посещава и учениците от месното основно училище. В училищния двор, пред невръстните и по-възрастните жители на селото, българинът демонстрирал невижданата си мощ.

Докато разговарял приятелски с чайерчаните и гостуващите другоселци, няколко от най-яките мъже докарали с биволски впряг голям воденичен камък. Никола Петров легнал по гръб на застланата върху земята рогоска и четирима здравеняци поставили воденичния камък на гурдите му, след което един след друг върху него се качили единадесет мъже. Никола Петров издържал огромната тежест,станал след сеанса и се усмихнал все едно че нищо не е било. След това на един железен лост се хванали шест мъже, а борецът вдигнал и шестимата във въздуха без никакви затруднения. Никола Петров се проявява и като добър гражданин и общественик, особено по време на управлението на Александър Стамболийски.

В няколко срещи шампионът развива идеята си на министър-председателя на построяването на спортни зали в столицата и по-големите градове на страната. В тази връзка той има и разговори с председателя на тогавашното Народно събрание – Ангел Николов. През 1921 г. Никола Петров основава първата школа по борба в София, която ръководи и лично обучава в нея младите борци. По време на Първата световна война Никола Петров открива със собствени средсва подкрепителен пункт на гара Горна Оряховица за пристигащите от фронта войници, като изпълнява и функцията на военен преводач. За съжаление големият борец не може да осъществи напълно идеите си. Превратът от 1923 г . слага край на тази му мечта. Изпаднал в немилост пред новите управляващи, забравен и изоставен, Никола Петров почива твърде млад - на 2 януари 1925 г. в София. Погребан е в родния си град Горна Оряховица. През 1962 г. получава посмъртно званието „Заслужил майстор на спорта”. В негова чест през 1963 г. в България започва да се провежда ежегоден международен турнир по класическа борба, носещ името на Никола Петров, като на победителите от 1971 г. се връчва и „Златен пояс на Никола Петров”. Послучай 100 годишнината от рождението му – през 1973г. в Горна Оряховица му бе издигнат паметник и беше построена Спортна зала, носеща неговото име.