Дан Колов (истинско име Дончо Колев Данев) е български борец и кечист. Роден е на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Отива в САЩ заедно с група българи, когато е едва на 17 години. Дончо започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победите му на турнирите в цирк "Виктория". В двубои той успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганьевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други. Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън "Удушвача", идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист, след която схватка тълпата прави яростен опит да го убие както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие и който Дончо майсторски избягва на косъм.
На големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов побеждава наред всички свои противници, а на финала и Анри Деглан "Човекът с хилядата хватки", европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата "Европейски шампион" и блестящия "Диамантен пояс". Наричат го "Кинг Конг", "Кралят на кеча" или "Балканският лъв".
Дан Колов покорява всички континенти, включително забележителни тибетски майстори, китаецът Уан Фу и редица други.
В последната половин година, полумъртъв вече от коварната болест, "Балканският Лъв" се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта - успява да го победи.
Изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че са над 2000 с неофициалните), като от тях губи само няколко (точният брой варира, но е под десет), които е важно да се отбележи, че са в началото на кариерата му, когато той все още изучава борбата и в края й, когато е тежко болен от туберкулоза.
И до днес Дан Колов е смятан от мнозина за най-великият борец за всички времена и за една от легендите в бойните изкуства.
Интересна и показна част за неговата сила и дух е случката му, когато отива на лов, но се среща лице в лице с мечка, с която реално се бори около час, като накрая успява да я пребори и убие с пушката си. Следи от неговите ръце са оставени по лапите й, където я е държал в жесток захват.
Той умира в България през 1940 г. от туберкулоза, но остава вечна легенда и непобеден шампион. Погребват го срещу балкана умишлено - балкан срещу балкан.
Дан Колов е вдъхновение на редица български борци, достойни негови наследници запомнени като големи майстори, побеждавали наред.
През цялата си кариера е бил уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава горд българин, с думите: "Чувствам се силен, защото съм българин". За него родината е била най-милото и свято нещо. Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце, помагайки на множество българи в чужбина, наши студенти. Със състояние на милионер, той раздава абсолютно всичко до последната стотинка за благотворителност. Първият самолет на Българските Пощи е купен от него.
Отдава дейността си на българския спорт и създава школи по борба като тренира младите хора. Приносът, който той е направил за своята родина, България, е огромен.
Една от версиите за неговото заболяване е, че то не е станало по естествен начин, а Дончо е бил умишлено тровен продължително време от френски лекари. Известно е, че по това време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността си да участва в схватки. Много хора твърдят, че това е истинската причина да си отиде иначе останалият вовеки в сърцата на хората като великан по сила и дух.
Няма коментари:
Публикуване на коментар