"Джудо не е само бойно изкуство, а основен принцип на човешко поведение. Грешно е да се предполага, че Джудо свършва в Джудо."
Джигоро Кано
Историята на джудото има своето начало с епохата на ранното средновековие, когато в Япония започнало разграничаване между спортната борба и самурайските боеве.Последния бил известен под названието „ерои кумиути” , което означава ръкопашен бой с доспехи.За основател на този вид бой се счита аристократа Сакаеда Мурамаро, живял в епохата на Нара.Пик на популярност на ерои кумиути се забелязал в периода между XI-XV век.Разцвета на този вид бой станал предпоставка за появяването на джио-джицу. Термина „джио-джицу” , който в превод означава „изкуство на мекост и податливост”, може да се види даже в корейските и китайските школи по юмручен бой.Огромна заслуга в развитието на съвременното джудо принадлежи на школата на Киторю и Дайто-рю.Наред с тези школи съществували още множество направления, имащи връзка с джио-джицу.Всички те синтезирали вече известните видове борби и ожесточено си съперничели един с друг.На основа на дейността на всички тези школи било създадено джио-джицу,а след това и универсалните системи за борба-джудо и айкидо.
Джудо- вид спортна борба, позната и практикувана в много страни , както у нас , така и по света.Занятията по джудо предявяват към занимаващите се специфични изисквания и оказват комплексно въздействие на техния организъм.Особено влияние занятията по джудо оказват на възпитанието на личността на джудиста в детско-юношеска възраст.Занимавайки се с джудо, те се научават да преодоляват своите слабости и недостатъци, за променят себе си и да познават своите възможности.
1.Ролята на Джудото в съвременното общество.
Важно е да отбележим , че джудото-това е спорт, оказващ огромно силно възпитателно въздействие на личността.Джудистите са длъжни да разберат, че в борбата те имат съперник, а не враг.Вие самите ставате по –силни ,ако насреща имате силен съперник.Винаги е важно да се проявява уважение към съперника.В процеса на обучение може да има и победи и поражения.След загубата не бива да има отчаяние.Тя може да бъде само стимул за по нататъшното развитие на джудиста.Джудото трябва да се разглежда като средство за възпитание на личността, за развитие на физическите данни и най-важното –за самозащита.Затова занятията са актуални както за момчета, така и за момичета.Историята на джудото започва преди стотици години.Този вид спорт е интерес затова,че позволява на занимаващите се ефективно да използват своята умствена и физическа енергия. Абсолютната цел на джудото- да усъвършенстваш себе си и да бъдеш по-полезен на външния свят. Основателя на джудо Д.Кано получил педагогическо образование, и продължително време се занимавал с преподавателска дейност. Д.Кано считал, че болшинството видове спорт избирателно въздействат на мускулите.За джудото той разработил система от специфични упражнения, хармонично развиващи всички мускулни групи на тялото.Д.Кано формулирал пет принципа за джудистите:
Ø 1 Внимателно наблюдавай своя живот,внимателно наблюдавай другите хора,внимателно наблюдавай за околните хора;
Ø 2 Владей инициативата в всяко начинание;
Ø 3 Осмисляй действията напълно ,действай решително;
Ø 4 Знай когато трябва да престанеш;
Ø 5 Придържай се средно между радост и тъга, изтощение и ленивост, безразсъдна храброст и малодушие.
В настоящето време развитието на джудото в света се регулира от Международната федерация по джудо (IJF).Нейните основни цели са:
Ø Да установява приятелски отношения между членовете на федерацията и да регулира дейността на джудо в целия свят;
Ø Да защитава интересите на джудо по света;
Ø Да организира международни съревнования по джудо от различно ниво в сътрудничество с Континенталните съюзи;
Ø Да развива джудо по целия свят , да разпространява практика по занятия по джудо, особено в средите на младежите;
Ø Да установява международни инструкции,касаещи джудото;
Ø Да подържа и пропагандира идеали и цели на олимпийското движение.
Разпространението на джудото в средите на юношите в различните страни потвърждава ефективността на този вид спорт в решението на задачи от спортна подготовка и усъвършенстване на личността.Функциите на джудото в света са многообразни.
Функцията за социализация и социална интеграция предполага въвличане на хора в сферата на джудото, приобщавайки ги към опита на социалните отношения, които се явяват в основата на въздействие на средата на джудото и способстват за формиране на личностни качества.
Съревнователно-еталонната функция съдейства за максимално проявяване и сравняване на определени възможности, ориентирани към победата на джудистите в условията на съревнование.
Развиващата функция се заключава в това, че хора, занимаващи се с джудо, осъществяват творческа дейност, достигайки познание за човека и своите възможности и същевременно най-пълната им реализация която могат да достигнат.
Спортно-оздравителната функция е особено ярко проявена при занимания по джудо с деца и подрастващи.Неоценимо благотворно влияние има джудото върху развиващият се и формираш се детски организъм.
Възпитателната функция оптимизира личностното развитие , уравновесява недостатъците при придобиването на волеви, нравствени и други качества на занимаващите се, съдейства за формирането на морални качества:ответност, взаимопомощ, уважение към околните хора.
Комуникативната функция на джудото позволява да установяваме и развиваме международното сътрудничество и съдейства за укрепване на мира между нациите.
2.Особености на техническата подготовка на деца ( в детско-юношеска възраст) занимаващи се с джудо.
На успешността на обучения на джудистите на техническите действия влияят индивидуалните показатели на обучаемият:скорост и качество на усвоените знания, умения и навици в процеса на спортната подготовка.Обучаването при джудистите се определя от две групи фактори.Към първата група се отнасят външните фактори-сложността на изученото техническо действие, ефективността на изменение на методиката на обучение.Втората група обхваща вътрешните фактори, преимуществено зависещи от младите джудисти , -двигателна надареност, възрастни и полови особености , двигателен опит, активност на изучаването на техниката.В процеса на техническата подготовка особено влияние при младите джудисти оказва оптимизацията на обучение на техника в следващите направления.
Първо направление предполага, че началото на изучаване на техническите действия е длъжно да предшества определението у джудистите на функционална асиметрия.
1.Обучението по сложна координация на техническите действия следва винаги да започва с водещата страна независимо от възрастта на джудиста.
2.Пренасянето на навици на техническото действие ефективно започва с водещата към не водещата страна (техниката се изучава от джудистите отначало в удобната страна).
Второто направление изисква специално внимание към джудистите, които изостават технически и са на една и съща възраст.С тях е необходимо не само допълнително да се занимават, а е важно да се проведе зрителна корекция , направление насочено към изменение на недостатъчни, пропуснати ранни форми на действия, които джудистите са били длъжни да усвоят.
Третото направление акцентира вниманието на треньорите -преподаватели на формиране у младите джудисти на комбиниран стил на борба.Потвърдено е, че формирането на комбиниран стил на атакуващите действия у джудисти от 10-11 години на етапа на базова подготовка не оказва отрицателно влияние на индивидуалните особености на спортистите.
Ø Тактическа подготовка
В джудото съществува съвкупност от закономерност на подготовката и въведение на отбраната-стратегия.Стратегическия план отчита различни варианти за построяване на подготовката, съревнователна борба, а даже и средства, методи и форми на достижения на резултата.Тактиката се счита за подчинена част на стратегията и в широкия смисъл се определя като изкуство на отбрана в джудото.Тактиката в джудото се определя като избор на средство и методи на спортната отбрана, за решаване на конкретни сложни условия в мача.Колкото повече владеят джудистите тази тактика, толкова повече възможност имат да реализират своя технически арсенал в борбата с даден съперник, използвайки при това огромния й ефект с малко сила и енергия.Изучаването на тактическите действия е необходимо да се изучават паралелно с изучаваните техники.
3.Нравственото възпитание на джудисти.
Нравственост-съвкупност от норми и правила, регулиращи взаимодействието с околните хора; стимулиращо или тормозещо поведението на джудистите в спортната подготовка и в бита.Нравствените норми у джудистите в детско-юношеска възраст се формират под въздействието на възпитание и обосноваващи добри идеали, справедливост.Организацията на нравственото възпитание в процеса на подготовка на джудистите се осъществява в три направления:
Нравствено просвещение- това е действие на треньора-преподавател, направление на формиране у младите джудисти на нравствено съзнание, помагащо да оценяват своите постъпки.Посвещението на възпитаниците се основава на практически спортни примери от миналото и настоящето,на систематическо въздействие на треньора-преподавател на съзнание и чувства на джудистите с думи и лични примери.Една от основните възпитателни задачи на треньора-преподавател се явява съдействието за формирането у деца и подрастващи, занимаващи се с джудо, на нравствен идеал и нравствено поведение.
Формиране на нравствен опит в процеса на занятия по джудо се достига при условия, които учебно-тренировъчните уроци доставят на занимаващите емоционално удовлетворение (ако е педагогически правилно организирано).Започвайки от детска възраст във занятията на джудистите се създават възпитаващи ситуации при проведените подвижни игри, елементарна противоотбрана, самостоятелни подготовки.Занятията по джудо сами по себе си оказват целенасочено възпитателно въздействие на деца и на подрастващи.Успеха във възпитанието на обучаващите се е възможно да бъде достигнат в този случай, когато на всяко занимание се поставят и решават конкретни възпитателни задачи.
Нравственото стимулиране оказва важна роля във възпитателния процес.В практиката спортната подготовка на това направление се реализира чрез поощряване и наказание-стимулиращи фактори , позволяващи да се наложат добри привички и да се преработят лошите.Преподавателя при провеждането на възпитателния процес с джудистите е важно да забелязва индивидуалните особености на възпитаниците си.Така, един джудист-е скромен и стеснителен, друг-честолюбив и горд, трети съди по себе си строго и справедливо.Всичко това е нужно да се отбелязва при поощряване или наказание в колектива.Нужно е да се избягват провиняванията пред колектива,често беседата с порицание за постъпката на възпитаника, проведена самостоятелно , има по-добро възпитателно значение,отколкото пред всички в групата.
Японските колеги при възпитанието на джудистите прилагат метода на нагледността. В частност, в много зали по джудо входа има картина с един и същ надпис.Нейното съдържание не позволява да чувстват превъзходство над другите и се знае от всички спортисти , изучаващи джудо.Надписа на картината гласи „ Колкото и да отработвате техниката си , в нея винаги присъства висша сила”
4.Възпитателна работа и психическа подготовка на джудисти в детско-юношеска възраст.
Занятията по джудо изискват от занимаващият се на определена възраст обезателно да има проявяване на воля, волево усилие не само в съревнователната дейност, но и в учебно-тренировъчния процес. Волята се проявява не само в отбраната , тя е повече полезна и нужна при съблюдаването на режима на занятията (регулярни посещения) , стремеж да преодолеят трудностите или в успешната комбинация за заниманията в общообразователните и спортни школи и други ситуации.Съществуват волеви качества , преимуществено проявяващи се при занятията по джудо,като целеустременост, настойчивост, упорство, решителност и смелост, инициативност и самостоятелност, въздържане и самообладание.Много треньори-преподаватели недостатъчно осъзнават възпитателното действие на занятията по джудо.Те култивират агресивност , обучавайки детето на бойно изкуство, учат ги да владеят тялото си, но изпускат философските аспекти, свързани с умението да управляваш своя дух и емоция.Това не съответства на духа на джудо и философията му, формирано от Д.Кано.
Възпитание на целеустременост- сложен педагогически процес при работа с млади джудисти.Усложнено от това, че потребността в спортната дейност при много от тях е необходимо активно да се развива, а даже и да се формира водещия мотив на дейността- стремеж към спортни занимания за укрепване на здравето и развитие на личността.
Настойчивост и упорство е необходимо да проявят обучаващите се с джудо, ако искат да догонят поставената цел.За джудистите от различна възраст тези цели могат да бъдат различни.Младите джудисти имат възможност да покажат максимален резултат в съревнование по обща физическа подготовка или да изпълнят атестационните изисквания по техника „кю”.За джудистите от подрастваща възраст това изпълнение на атестационните изисквания, е достижението на спортен разряд или успешното приемане в отбора за съревнование.Целите, към които се стремят джудистите , е задължително да се изпълняват и ръководят под опеката на треньора и да съответстват на възможностите на занимаващият се.
Решителността и смелостта на джудистите се основават на емоционална устойчивост на младият спортист.Възпитаването на тези качества на първо място способстват за готовността на джудистите към изучаването на технически и тактически действия, изпълняването на заданията по физическа подготовка.Това позволява да се укрепят увереността в своите сили при помощ на само убеждение, основано на обективни факти.В основа на формирането на решителността и смелостта заляга система от знания и умения на джудистите.В процеса на физическа подготовка е важно да се приучат джудистите бързо да вземат и реализират обмисленото решение, да не се подават в нужния момент на страх и неувереност в своите сили.
Инициативност и самостоятелност е необходимо да се възпитават у джудистите на основа на определен опит на спортната подготовка.Тези качества се проявяват в учебно-тренировъчната и съревнователната дейност само тогава, когато за да се преодолее трудност са недостатъчни конвенционалните средства и методи.Активността и самостоятелността на възпитаването на джудистите в подвижни и спортни игри, отбрана в нестандартни условия ( без яке, на пясък или с непознат съперник).
Въздържание и самообладание определят емоционалната устойчивост в условията на стреса, влияещи на учебно-тренировъчната и съревнователната дейност на джудистите.У младите джудисти , занимаващи се в група по начална подготовка , целесъобразно се възпитават в учебно-тренировъчния процес да умеят да преодоляват умора и страх пред предстоящия съревнователен път на формиране на личностните качества , необходими за победа над съперниците.В учебно-тренировъчната група е възможно да се проведе обучение на джудистите с психо-регулиращи тренировки (умение произволно да разпускат мускулите си с цел по бързо възстановяване или влизане в оптимално боево състояние).Преподавателите следва да коригират действията на възпитаниците си, без да потискат тяхната личност.Възпитанието на джудистите –това е сложен педагогически процес, основата на който трябва да бъде диалога между треньора и възпитаника.Ефекта на възпитателното въздействие нараства, ако преподавателя със своето поведение и дейност нагледно потвърждава изискването към своите възпитаници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар