Пътят на бойните изкуства

От книгата “За Двубоя”

Къде и кога в историята на човечеството се е породило нещо, което може да се характеризира като бойно изкуство, т.е. сражението като изкуство?

Повечето специалисти, но и дилетанти едва ли биха се колебали и миг, и биха посочили Азия (Китай, Япония, Корея или други) като люлка на бойните изкуства. Но отговаря ли това на истината? Не сме ли имали и ние, европейците, нашите герои, бойци, рицари?

Така наречени Кунгфу и Карате филми ни накараха да забравим нашето героично наследство. Дори много европейци се срамуват, когато мислят за ниското техническо ниво, както на тях им се струва, на техните прадеди. Защото нашите западни военни и приключенски филми дават една напълно погрешна представа за европейското бойно изкуство, което в никакъв случай не отстъпва на източното. Нашите европейски бойци не се уповават само на груба сила. По ловкост и ефикасност техните бойни методи не отстъпват на източните стилове.

Още през 19 век ние, европейците, сме практикували техники, които показвали изумителна прилика с Айкидо, Джуджуцу, Джудо, Карате и дори с такива езотерични китайски системи като ВингЧун. Ние сме се упражнявали с оръжия, които днес са познати като сай, нунчаку, бо дълга тояга и други, а се считат за оригинални азиатски.

Но да започнем отначало.

По мнението на азиатските експерти (напр. Масутацу Оаяма, създател на Киокушинкай-карате по света), люлката на бойните изкуства в световен мащаб е била в Египет. Пак според Оаяма в "Какво е Карате?", (1974 г., Токио, Япония), йероглифите на египетските пирамиди са най-старото доказателство, за невъоръжено бойно изкуство.

Човек намира там египетски воини, които преди около 6 000 години използват бойни техники, приличащи на модерните борба и бокс.
Оаяма смята, че тези методи идват през Крит в Гърция. Битките са жестоки и често завършват със смъртта на единия боец.

Оаяма добавя, че Теоген (шампион от 5 век преди Христа) е нокаутирал точно 2102 противника, от които после 1800 умират! Без съмнение образец за Оаяма е най-прочутият гръцки борец Милон, който веднъж обикаля олимпийския стадион носейки бик, убива го с един удар и след това го излапва съвсем сам.

Едва ли в гръцкия "Панкратион" (конгломерат от юмручен бой, борба, ритници) нещо е забранено. Дори на някои тържества е разрешено избождането на очите.

Не случайно думата "атлет" идва от гръцкия език. В Гърция, още преди повече от 3 000 години, човек се бори за своя живот при реален фулконтакт, но без правила за безопасност.

Има една голяма група професионални борци, които по онова време получават парично възнаграждение равностойно на 60 000 $.

Възпоменателните плочки на победителите непрекъснато дават сведения за разпространяването на гръцкото бойно изкуство.

Вероятно първите "ката" или “тао лу” (боксиране със сянката) са в Гърция, както може да се види от рисунки върху вази. Също така се практикува тренировката с пясъчен чувал като един вид прогресивна силова тренировка, на която японците и корейците (Джудо, Карате, Таекуондо) се решиха едва неотдавна, а "меките" китайски методи (ТайДзи, БаГуа, СинИ, ВингЧун) все още се колебаят да използуват.

Докато по-късно гърците се отказват от Панкратиона, защото им се вижда много жесток, техните наследници, римляните, го възраждат в гладиаторските битки.
По-късно Панкратионът и битката с оръжие стават предшествениците на нашите (отчасти средновековни) бойни изкуства и това се доказва от картините на видните художници (напр. Алберхт Дюрер).

Вероятно в Европа, далеч преди азиатците, ние имаме високоразвити бойни изкуства, които поразително приличат на по-късните азиатски.

Така и при нас има техники, които изглеждат почти като Винг Чун-техники: -централната крачка напред с извито навън стъпало

-вертикалния юмручен удар, подобни защити

-обездвижване чрез контрол на противниковия крак

Но какво остава запазено от нашите европейски изкуства, ако се абстрахираме от фехтовката, бокса и борбата както и от френското Савате (за което тайландците смятат, че произлиза от тай-бокса, докато някои французи вярват, че тайландците са се учили от тях)?

За съжаление много малко. Панкратионът замира и в Гърция. Изселили се в САЩ гърци се опитват да го възродят под друго име. Но познанието за древните оригинални техники не е запазено, така че в действителност Винг Чун или Джиткундо техники (стилът на Брус Лий) (по мое мнение два стила от същата система) се предлагат като оригинален панкратион на некомпетентните ученици!

Несъмнено Винг Чун показва значителни прилики с гръцкия Панкратион. Да вземем например бойния стоеш с тежест върху задния крак; фронталната стойка спрямо противника или изпънатата предна ръка и задна, която защитава централната част на тялото. Тази аналогия е пленителна.

Защо почти напълно измират нашите европейски бойни изкуства, докато азиатските преживяват до днес?

При нас, практично предразположените европейци, въвеждането на огнестрелните оръжия предизвика края на бойните изкуства като военно средство. Наистина китайците изобретяват барута, но не правят веднага смъртоносния извод като европейците, а го използват предимно за новогодишния фойерверк.

През време на боксьорското въстание около 1900 година, китайските Кунфу бойци вярват, че не ги лови куршум от пистолет и пушка благодарение на тяхната Ци (все още някои го вярват).

Според исторически сведения, фанатични сифу (учители) подкрепят това суеверие, като преди битката стрелят с халосни патрони срещу своите ученици с цел последните да смятат, че тяхната Ци ги пази от куршуми.

Традиционно съзнателните японци култивират и запазват по завиден начин наследството на техните прадеди. Те трансформират своите Буджуцу (бойни изкуства) в Будо (път на воина) и от грубия военен занаят създават едно средство за възпитаване на характера (може би така намаляват ефективността, но за тях пътят е по-важен от постигането на целта).

Онзи учител, който прилага неефикасни методи в битката, умира и повече не може да преподава своята погрешна техника. Вследствие на този строг и смъртоносен подбор, при истинските бойни стилове преживяват само абсолютно ефикасните техники.

Критерият не е "Как ще изглеждам, ако приложа тази техника?" или "Достатъчно атрактивен ли е бойният ми стил за моите фенове и зрители?" или "Ще получа ли повече точки за един скок в лицето или за нисък ритник в коляното?" или "Ще оцени ли съдията на срещата моята бърза, но необичайна техника като сполучлива или да използвам техника, за която той винаги присъжда точка?"

Въпросът, който решава годността на една истинска бойна техника, гласи: "Как да унищожа моя противник, враг, за най-кратко време, без да излагам на ненужен риск моят собствен живот и здраве?"

Друга възможност произлиза от това, че едно бойно изкуство позволява създаването на друго.

Съществува ли връзка между Гърция и Китай, която би могла да допусне гръцкият Панкратион да стане прадядо на китайското Кунг фу?

Не клатете главата си много силно, все повече специалисти и историци застъпват напълно възможното схващане, че Гърция е не само люлката на нашата западна култура, но и на най-ефикасните методи на бой без оръжие.

Тогава откъде произлиза невероятната външна прилика между Панкратион, средновековното европейско бойно изкуство и азиатските методи, като напр. WingTsun -системата?

Има, две принципни възможности:

1. Налице е паралелно и независимо развитие.

Всеки човек има две ръце, два крака и определени двигателни възможности. Съществува само един определен брой от възможни (действително ефикасна) атаки и защити.

Докато някои бойни изкуства наблягат повече на медитацията, на красивото (често безсмислени в битката) движение и на поддържането на физическо здраве, Панкратион, гладиаторската битка, средновековният ръкопашен бой на селските ратаи, Тайбокса и напр. Винг Чун притежават нещо общо: те са реалистични и практически изпробвани бойни методи.

2. Историческо взаимодействие между бойните стилове

Историците виждат в сбито изложение световната история на бойните изкуства така:

Египет:

Поява на бойните изкуства. От там през Крит към Гърция.

Гърция

(Панкратион, бокс, борба): От Гърция чрез световният завоевател Александър Велики около 372 г. преди Христа към Индия.

Индия

(Поход на Александър към Индия): Александър води със себе си най-добрите Панкратионисти за поддържане на войсковите части и винаги им позволява да излизат срещу най-добрите борци на победените (индийски) княжески дворове. Дори след смъртта на Александър неговите офицери продължават елинизирането на Ориента.

Индийската военна каста обогатява знанията и опита си като изучава новите техники на гърците.

Бодхидхарма (Да Мо), индийски царски син, учи тези гръцки бойни методи, които скоро се смесват с индийските йога-практики в един типичен индийски стил. Около 520 г. след Христа Бодхидхарма отнася будизма в Китай.

Китай:

В манастира Шаолин в провинция Хънан (Китай) той преподава така наречените (18) монашески упражнения, които обаче имат повече медитативен, отколкото боен характер, но повечето специалисти го характеризират като бащата на Ушу. От по-късни майстори тези техники се увеличават отначало до 72, а след това достигат до 180.

В Кунгфу възникват наподобяващи животните стилове, от които след това се развиват безбройни варианти.

Около 1700 г. след Христа, най-голямата майсторка на Шаолин създава от съществуващите стилове един по-практичен боен метод и го показва на девойката Им Вин Чун, чието име носи нашата система.

Ип Ман отнася WingTsun от Китай в английската колония Хон Конг.

Хонконг

Ип Ман обучава над хиляда ученици, от особено значение за разпространението на Винг Чун са двама от тях: Брус Ли и Льон Тинг.

САЩ

Винг Чун става известен в Америка благодарение на Брус Ли. Негов пръв ученик и асистент е Джеси Глоувър. По-късно Ли нарича своя метод Джий-ткун-до.

Европа

В средата на седемдесетте години, по покана на Кийт Р. Керншпехт, китайският грандмайстор Льон Тинг идва в Германия, за да организира първите WingTsun - семинари и учебни курсове. Създава се EWTO - най-големата WingTsun -организация на света, който произлиза от Германия и Европа.

Кръгът се затвори. Европейските техники, се смесват с индийските Йога-методи и китайската философия в едно естествено единство, се връщат в Европа като една превъзходна бойна система, непозната до сега на човечеството и тук изживяват техния втори разцвет, докато хонгконгските китайци проявяват по-голям интерес към американските бейзбол и фитнес спортове.