Историята на Сават

През 1700-те години в Париж френските хулигани, бандити и долните слоеве на обществото използвали много специфичен метод за водене на уличен бой. Характерното за него е че използвали предимно ниски ритници, които били нанасяни с ръбовете и подметките на обувките. По думите на Крейд Джемиер сават без обувки е като тай-бокс без удари с подбедреницата. Заради това те наричали своя метод на бой Сават , което в превод означава (стара обувка). В допълнение към ритниците биещите се , се шамаросвали, борили ,блъскали и удряли с глави, но неизползвали юмруци за разлика от техните съседи през Ла-Манша, англичаните. С течение на времето започнала систематизацията на техниките на сават.През 1825 година Мишел Касо започнал да провежда първите тренировки. Те станали доста популярни сред аристокрацията и ителегенцията на Париж. Уроци по Сават взимали такива известни личности като А. Дюма-син и поета Теофил Готие.

По същото време сред френските и испански моряци бил популярен един нов вид единоборство с което се развличали, а също използвали и в битките. Това бил -Шасон, което пък означавало пантоф. Казвло се така по името на меките обувки с които били обути докато са на кораба за да не се пързалят. Тук се използвали само високи удари с крака, по скоро докосвания като при това се опирали с ръце на пода. Някои казват че прародител на Шасона били китайските и индииски бойни изкуства, които моряците са видели в своето плаване по далечните океани, а от тяхна страна било въведено подпирането с ръце за по голяма устойчивост при клатенето на кораба. Но много по достоверни според мен са тези които виждат сходство с бойното изкуство Капоейра което произлиза от Сенегал - бивша френска колония и е пренесено от робите в Бразилия.

Сега да се върнем към Сават. Най добрия ученик на професора по Сават -Касо бил Лекур. Той бил непобедим до мига в който не срещнал на ринга английския боксьор Оуен. След поражението си той прекарал в англия две години изучавайки неизвестният на французите до тогава - английски бокс. Когато се завърнал в Париж нарекъл новата си комбинация между Сават и Бокс - Френски Бокс. Във френския бокс взаимствали правилата от англииския, като трябва да се отбележи че французите започнали по отрано да се бият на ринга с ръкавици. По това време Наполеон създал офицерско училище в което една от преподаваните дисциплини била системата на Лекур, а занятията водил самия той Лекур.

Други ярки звезди в историята на Сават са Жозеф Шарлемон и сина му Чарлз Шарлемон.

Понеже Жозев Шарлемон бил професор и по бой с бастун и по фехтовка в неговия стил при нанасяне на удари с ръце ясно личат нападите на фехтовача.

Бащата имал много славни победи, като последният му официален бой който провел и спечелил бил на 57 годишна възраст. Най известният мач на сина му бил срещу англииския флотски шампион по бокс - Джери Дрискол. След труден мач французинът победил с ритник в корема. В последствие доктора на Дрискол установил че е бил под пояса.

След години Дрискол отново се срещнал на ринга със саватьор и след четринайсет рунда пълно негово превъзходсво отново загубил след като получил ритник в корема, този път над пояса.

Правилата в състезателния Сават са взаймствани от бокса, но темата на този сайт е бойния адпект поради което няма да се спираме подробно на тях. Ще спомена само че ударите с крак в коленете се избягват на тренировки с цел по малко контузии, но тъй като правилникът не ги забранява често се използват в състезанията. Ранговете в сават се определят от цвета на ръкавиците и градират по следния ред- синя, зелена, червена, бяла, жълта, сребърна и златна. Състезателите се бият с еднакви ръкавици, но тази чиито цвят отговаря на ранга им е нарисувана на емблема пришита на гърдите им. Обучението по състезателен Сават е паралелно с това по боен.

Източник: Аркад