История на Кюдо

Кюдо - буквално "пътят на лъка" (kyu - лък, do - път) е японско изкуство за стрелба с лък. Кюдото е модерно японско бойно изкуство.

Исторически, японската стрелба с лък е била забулена в митове и легенди, което е правело трудно за разбиране нейното напълно точно описание на развитието й. И все пак, чрез фокусиране върху подобни записки в древни хроники, историците са успели да сглобят пъзела в една цялостна картина на историческото развитие на кюдо. За по-голяма яснота това развитие е разделено на 5 исторически периода:

Преисторически(7000г.пр.не.-330г.сл.не.),Античен(330-1192г.), Феодален(1192-1603г.), Транзиционален(1603-1912г.) и Модерен(1912г. до днес).

Преисторически период
Еволюцията на японската стрелба с лък е пряко свързана в развитието и употребата на японския лък. Най-ранните заселници на Японските острови, първобитна ловна култура, известна като Джомон, са разчитали главно на употребата на лък. Техните лъкове били с различни дължини, но повечето били къси, с централно хващане на тялото (вероятно са имали предвид, че раменете на лъка са били симетрични). Лъковете на Джомон били използвани предимно в племенните вражди и ритуали. От около 250г.пр.не. до 330г.сл.не. културата на Yoyoi процъфтява. По това време лъкът започва да се използва като символ на политическата власт. Легендите разказват, че първият японски управител е бил император Jimmy, който се качва на трона през 660г.сл.не. И докато много историци обсъждат това, остава фактът, че в рисунките и описанията на неговия живот, Jimmy е винаги обрисуван като държащ дълъг лък, символ на неговата власт. Бронзова отливка от периода Yayoi показва употребата на дълъг асиметричен лък. А писмени източници, събрани от китайци през 3 век описват японците като използващи лъкове с горно и долно, по-ниско рамо с различна дължина, така че е твърде вероятно уникалният асиметричен дизайн на японския лък да е бил възприет по време на периода Yayoi.

Античен период
През този период Япония е силно повлияна от китайската култура. Тогава церемониалната стрелба с лък се превръща във важна част от дворцовата система. Японските майстори в правенето на лъкове също започват да заемат композиционната конструкция, използвана от китайците и до 10 век вече са развили двучастния композиционен лък, използвайки бамбук и дърво. Античния период също така "става свидетел" и на възхода на самураите, борещи се да се установят като нова силна каста.

Феодален период
През 1192г. Минамото но Йоритомо става шогун (или военен губернатор) и установява по-строги стандарти за своите войни. Като част от тази тренировка, Огасавара Нагакийо, основателят на Огасавара Рю, е инструктиран да преподава планинската стрелба с лък в по-официален вид. По това време Кюджутцу Рю, училищата по техническа стрелба с лък, достигат до своя апогей. Един от най-влиятелните стрелци през този период е Хеки Даньо Масацугу, основателят на Хеки Рю, живял през 1443-1502година. Той е свързан със стандартизирането на тренировките по кюджуцу, които без съмнение гарантирали продължилия растеж и развитие, дори в модерните времена. По време на Феодалния период конструкцията на японския лък достига своя връх. До края на 16 век е бил считан за почти съвършен по дизайн. Също така бамбуковите и дървени лъкове, използвани в съвременното кюдо са почти идентични на онези, използвани 400 години по-рано. С края на 16 век се слага и края на употребата на лъка като военно оръжие, когато Ода Нобунага, командващ новобранците, въоръжени с мускети, побеждават врежеските сили от кюджуцу-стрелци в главната битка през 1575година.

Транзиционален период
През 17 век Гражданската война приключва и акцентът върху японската стрелба с лък, постепенно се променя от кюджуцу към кюдо или с други думи, от техника на бой с лък към път към личностно развитие. През Транзиционалния период обикновено хора, нямащи общо с войската, започват все повече да се занимават с практика по стрелба с лък. В зората на 20 век, Хонда Томизане, кюдо инструктор в Токийския университет, обединява елементите на война и церемониалния стил, за да създаде хибридна форма, станала известна като Хонда Рю. Въпреки, че традиционните школи са против създаването на хибридна форма, Хонда Тошизане е широко уважаван днес с това, че спомага за оцеляването на кюдо през 20 век.

Модерен период
В началото на 30-те години на 20 век става очевидно, че модерното кюдо се нуждае от стандартизиране в някои области, за да се гарантира неговото по-нататъшно развитие. Въпросът е широко дискутиран и съгласието, до което се стига през 1934 година е най-доброто за времето си. След Втората Световна Война, практикуването на кюдо, наравно с другите бойни изкуства, е забранено от окупационните сили. Докъм 1949 година и последните подобни сили са разпуснати и Дзен Нихон Кюдо Ренмей (познат и като All Nippon Kyudo Federation е формирано. През 1953 година кюдо кюхон (наръчник по кюдо) е издаден, установявайки процедурите по стрелба с лък, които се използват широко днес.

Кюдо е основано на по-старото кюджуцу (kyujutstu), което е събирателно за всички техники, свързани с лъка и използвани през вековете в Япония. Подобно на кендо кюдо има повече морален и изграждащ личността характер, отколкото бойна насоченост.

Въпреки че кюдо не е религия, това бойно изкуство е било повлияно от 2 школи на източната философия: зен-будизъм и шинтоизъм (местната японска вяра). Дълги години ритуалната употреба на лъка и стрелите е била част от традиционната японска религия - шинтоизма. Голяма част от практиката, съпътстваща кюдо, също е оформена и заимствана от шинтоизма. Влиянето на зен-будизма е по-скорошно и датира от периода Камакура (1185-1333), когато воините-стрелци възприели зен-будизма като предпочитан метод за морална тренировка.

Същността на това бойно изкуство, според неговите проповедници, се крие в духовната чистота и правилната нагласа на съзнанието, както и в обединяването на 3-те основни елемента на кюдо - стойка, движение и техника, в съвършена хармония. Истинският изстрел не е само уцелването на центъра на мишената, а самото присъствие там още преди стрелата да бъде освободена.

Техники

Кюдока, практикуваща Има 8 фундаментални стъпки за изстрел според философията на кюдо:

ашибуми (позициониране на стъпалата),
дозукури (позициониране на тялото),
югамае (подготвяне на лъка),
учиокоши (вдигане на лъка),
хикиваке (опъване на лъка),
каи (завършване на опъването),
ханаре (освобождаване на стрелата) и
юдаоши (сваляне на лъка).

Всички тези стъпки трябва да са в неизменна хармония, за да се постигне крайната цел на изстрела - стрелата да е попаднала в мишената, още преди да е освободена.

Лъкът, използван в кюдо, е направен от бамбукови пръчки и достига дължина 2 метра. Горното рамо е удължено за сметка на долното, като причина за това се сочи по-голямото удобство при стрелба от ездач. Основен материал за изработване на тетивата е било животинско сухожилие, обработено по специален начин. В днешно време могат да се открият лъкове, изработени от нормална дървесина (най-често червен дъб), и синтетични тетиви.

Останалата част от екипировката е хакама, кюдо-ги и дясна кожена ръкавица. Ги-то загръща само лявата ръка на стрелеца, за да не пречи при прицелването и освобождаването на дясната, като това правило не важи за девойките, трениращи кюдо.