Възникването и усъвършенстването на хладното оръжие е от най – дълбока древност. Агресивният характер на човека е двигателят за усъвършенстването на всичките видове оръжия, включително и хладното (фехтовалното).
Почит към физическите упражнения и военни занимания са имали всички древни народи. В древна Гърция се е ползвало оръжие подобно на шпагата, което било мушкащо и сечащо. Гърците са създали школи за обучение с хладно оръжие , в които са се занимавали с усвояването на тънкостите при овладяването му.
В Римската империя на особена почит е било владеенето на хладното оръжие, което е предопределяло големия брой преподаватели, т.нар. доктори на оръжието .те били изключително уважавани и известни хора. В периода на разпадане на Римската империя кървавите гладиаторски боеве били любимо зрелище на римляните. Първите гладиаторски борби се провеждат през 264г. ар. Н. Е. Място за провеждането им са били цирковете и амфитеатрите.
Фехтовката през средните векове
Средновековната фехтовка се характеризира с това, че е носела класов характер, тъй като е била практикувана от аристокрацията. Друга характерна черта е тежкото въоръжение: големите мечове, тежките нагръдници и др.
С откриването на барута се открива и нова ера в развитието на фехтовката и нейното трансформиране като спортна дисциплина.
Тежките средновековни мечове и доспехи стават ненужни, хладните оръжия се омекотяват, което дава възможност за извършване на повече и по – бързи действия.
За появата на съвременната фехтовка голяма заслуга имат множеството испански, италиански, германски, руски, английски и др. фехтовални майстори, издали множество трудове за развитието и усъвършенстването на работа с хладно оръжие.
Фехтовката в наше време
През XVIII и XIX век фехтовката се формира като вид спорт. Най – активно тя се практикува и развива във Франция, Италия, Автор – Унгария и Германия, което е видно и от книгите написани от представители на тези страни. Появяват се и фехтовални школи в Унгария – Колосваме – 1824, Будапеща – 1825г. и Будапеща – 1852г. школа за „шахмайстори”. През 1856г. в Жуан вил и през 1872г. в Рим се откриват школи за подготовка на преподаватели.
До края на XIX век в Европа не са провеждани официални международни турнири, те водят свое начало от края на XIX век.
През 1900г. в програмата на Вторите олимпийски игри е включена и фехтовката с оръжието шпага – индивидуално. От следващите игри в програмата са включени и отборни срещи.
В самото начало участието в олимпийски игри е било плахо: на I олимпийски игри са участвали 5 – 8 състезатели, а на III олимпийски игри само два отбора, но на олимпийските игри 1912г. индивидуално участват 104 рапиристи, 112 шпажисти и 63 сабльори.
В годините от 1921 до 1936 редовно са провеждани европейски първенства, а от 1937г. се провеждат световни първенства, първото от които във Франция, а второто в Чехословакия. Характерно за този етап е, че се формират основните правила за провеждане на състезанията по фехтовка в почти съвременен вид, за което безспорен принос имат множеството фехтовачи, участвали в състезания.
След края на Втората световна война през 1947г. започва провеждането на световни първенства след осемгодишно прекъсване. Започва нов етап в развитието на спортната фехтовка, предизвикан от разширяването на географията на спорта.
През последните години не останаха незабелязани и големите успехи на българската фехтовка, свързани със сабята.
В последно време изключителното разширяване на фехтовалната география доведе до изострена конкуренция на всички видове оръжия. Големи успехи постигат фехтовачи от страни като Китай, Корея, САЩ и други, за които преди 10 – 15 години беше немислимо да се говори.
Усърдната работа на множеството специалисти, занимаващи се с фехтовка, дава своите резултати. Усъвършенстването на оръжията и екипировката съществено спомага за развитието на този изключително красив и привлекателен спорт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар