Една от основните закономерности в природата е способността на живите системи, в частност човекa, да се адаптират (приспособят) към различните фактори на средата. Спортната тренировка се явява един изключително ефективен „инструмент” за активно и целенасочено въздействие върху спортуващия за развитие, усъвършенстване и изява на неговите двигателни, но и интелектуални възможности.
Кратък преглед на спортната тренировка адаптация и стрес
Исторически понятието тренировка има конкретно значение. Произлиза от английското training, което означава упражняване, обучаване, квалификация.
От една страна, тренировката се разглежда като всякакъв вид занимания с физически упражнения, които укрепват здравето и повишават физическата годност на човека. От друга – като целенасочен педагогически процес на обучение, възпитание и усъвършенстване на функционалните резултати в определен вид двигателна дейност (спорт).
Стрес: необходим за всяка тренировка
Думата stress е английска и приблизително означава натиск, деформиране, напрежение. Стресът често се бърка с понятието дистрес, което в редица случаи се явява негов контекстов синоним, но не и в тази статия. Дистресът се получава в резултат на силно външно или вътрешно влияение върху нашия организъм над допустимите норми, при което се преодоляват защитните функции на организма и това неминуемо довежда до патологично състояние. Най-просто казано: Увреждащият или неприятен стрес над допустимите нива за организма се нарича “дистрес”.
За разлика от него понятието стрес е задължителен компонент на всеки спорт и тренировка, той е необходимото условие за развитието и постигането на постижения на трениращия. За първи път канадският лекар Ханс Селие определя състоянието на физическо и психическо напрежение като стрес. Т.е. стрес има винаги когато психиката и организмът трябва да реагират на дразнения от външната среда. Определя се като състояние на напрежение на личността, възникнало под влияние на изключително силни дразнители, независимо от техния произход – физически, психически, химически и др. Характеризира се с редица физиологични и психологични изменения, които имат отношение към процеса на адаптация:
* Учестяване на пулса
* Напрежение на мускулите
* Стягане в стомаха
* Гъша (настръхнала) кожа
* Неспособност за концентрация
* Потоотделяне
* Обърканост
* Треперене на гласа
* Повишена активност на отделителната система
* Повишена, понижена или адекватна емоционална реакция
* Учестено дишане
* Чувство за умора
* Влажни ръце
* Забравяне на детайли
* Повишена възбудимост
* Неспособност за решени
* Неспокоен сън
* Нарушаване координация на движението
* Разширени зеници
* Психически дискомфорт
Това състояние на повишена възбудимост (напрежение) в психиката и организма Силие определя като „общ адаптационен синдром” (ОАС). Неговото протичане във времето той разделя на три основни стадия:
1. Стадий на тревога (аларма) – действието на стресовия фактор /натоварване, предстартово състояние, температура на външната среда, атмосферно налягане, ултравиолетова радиация на слънчевите лъчи и др./ върху психиката и организма на спортиста. Той провокира изменения на сърдечносъдовата система, дихателната, отделителната, централната нервна система, хормоналната и др., които водят до нарушаването на динамичното равновесие на организма /хомеостаза/.
2. Стадий на резистентност (адаптация) – психиката и организмът се борят за възстановяване на динамичното равновесие, приспособявайки се към стресовите фактори.
3. Стадий на изтощение – когато стресовите фактори превишават възможностите на психиката и организма, той не може да отговори и това води до умора и влошаване на спортното постижение.
Адаптация и спорта
Още през 1809г. в книгата си „философия на зоологията” Ж.Б.Ламарк излага своите възгледи за еволюционното развитие на видовете и формулира мисълта за стимулиращото въздействие на упражняването /повтарянето на еднообразни въздействия/ върху различните органи и системи на организма. Мисълта на Ламарк доразвива немският ембриолок В.Ру. той счита, че функцията не само развива и оформя отделните органи и системи, но ги специализира в зависимост от характера на въздействието върху тях. Тази способност на живите същества към пренастройка на техните функции той нарича функционална адаптация.
Като общо научно понятие адаптацията обикновено се разглежда в два аспекта. В първия случай тя се определя като генотипна (наследствена), която лежи в основата на еволюционния процес и се характеризира с трайни приспособителни промени по пътя на наследствените изменения и естествения подбор. Във втория случай тя се определя като фенотипна (индивидуално придобита) под непосредственото влияние на факторите на средата и се характеризира със значителна динамика на приспособителните промени в динамичното равновесие /устойчивото състояние на организма/. Спортната тренировка се разглежда като особен тип фенотипна адаптация на обучение, възпитание и усъвършенстване на личността.
Адаптацията е способност на живата материя (спортуващият) активно да се приспособява и самоусъвършенства в резултат на взаимодействието на личността със стресовите фактори.
Адаптационният процес в спортната тренировка се характеризира с две измерения:
* Процес на адаптация – отразява връзката между физическото натоварване и ефекта, предизвикан от него /умора и възстановяване/;
* Състояние /резултат/ на адаптация – възниква постепенно и отразява резултатите от това взаимодействие /тренираност и спортна форма/.
Основни стадии и фази на адаптационния процес
В зависимост от външните педагогически въздействия всички реакции на организма могат условно да се разделят на три стадия:
Първи стадий. Това е т.нар. срочна адаптация и представлява една отделна тренировка, която преминава през три фази:
* Интензивно вработване /загряване/ на организма. Това се покрива с подготвителната част на отделната тренировка и се изразява в учестен пулс, учестено дишане, зачервяване, изпотяване и други.
* Пълно разгръщане на функционалните възможности на организма. Тази фаза съвпада с основната част на отделната тренировка, когато се реализира същинската тренировъчна работа.
* Настъпване на умора в нервните центрове, изчерпване на енергията на организма в резултат от несъответствие между тренировъчното натоварване и психо-физическите възможности на спортиста. Честото преминаване в тази фаза на срочната адаптация се отразява неблагоприятно върху адаптационния процес.
Втори стадий. Това е т. нар. кумулативна адаптация. Тя е цел и лежи в основната на спортната тренировка и е от съществено значение за периодизацията на тренировъчния процес. Преминава през четири основни фази:
* Начална фаза на адаптация
► Изграждане на аеробна /обща/ издръжливост;
► Неспецифичен характер на тренировъчното натоварване с по-голям обем;
► Съответства на първия етап на подготвителния период /общо подготвителен етап/ с продължителност около 3 – 4 месеца.
* Фаза на специфична адаптация
► Изграждане на специфичните за съответния спорт качества;
► Увеличаване на специално подготвителните упражнения и интензивността на натоварването;
► Съответства на втория етап на подготвителния период /специално подготвителен етап/ с продължителност 1 – 2 месеца.
* Фаза на пълна адаптация
► Достигане на най-високи нива на обща и специална работоспособност на спортиста;
► Поддържане на спортната форма;
► Приложение на специфични състезателни упражнения и методи на тренировка;
► Продължителността варира от 3 – 6 седмици в зависимост от спортния календар.
Тази фаза съответства на състезателния период на годишния цикъл.
* Фаза на реадаптация
► Понижаване нивото на общата и специална работоспособност на спортиста;
► Временно загубване на спортната форма;
► Съответства на преходния период на годишния тренировъчен цикъл.
Трети стадий. Той възниква тогава, когато има несъответствие между стресовите фактори /неправилно дозиране на тренировъчното натоварване, нарушаване на спортния режим и др./ и функционалните възможностите на спортиста. Това води до дълбока преумора и претренираност.
Основни свойства на адаптационния процес
Фазовият характер на адаптационния процес в резултат от взаимодействието – „среда-организъм”. Това взаимодействие се изразява в т. нар. активност на адаптационния процес, или „активна адаптация” /Д.Гюров, 1999г./, която осигурява устойчивото състояние на психиката и организма на спортиста със стресовите факторите на средата. Основни свойства на активността които разкриват специфичните особености на адаптационния процес са:
1. Адекватност – мярка за съответствие между тренировъчното натоварване и възможностите на личността на спортиста.
2. Избирателност и целесъобразност – изразява се в избирателното насочване на личността към въздействието на онези стресови фактори на средата, които имат жизнено важно значение за неговото съществуване. Това определя поведението на спортистите съобразно целта.
3. Регулативно-управленческа функция – система от регулативни процеси, които подготвят психиката и организма на спортиста за отфетна дейност и осигуряват неговото устойчиво състояние /хомеостаза/.
4. Формиране на изпреварващи реакции – способността на личността на спортиста да възпроизвежда /изработва/ и предвижда жизнено важните фактори на средата, с които ще се среща в бъдещето. Чрез тренировката спортистът формира изпреварващи реакции за участие в състезание, т.е. прогнозира събитието преди то да се възпроизведе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар