Болка и болкоуспокояващи средства в спорта..

Роля на болкоуспокояващите в лечението на спортната травма

Едва ли съществува човек, който никога да не е изпитвал болка. В този ред на мисли всички знаем какво представлява тя: субективно, неприятно усещане с изразителен емоционален компонент. Болката алармира тялото ни за настъпило увреждане или за потенциална опасност от такова. Ето защо тя често се нарича „верният страж на тялото”.

Ползите от болката са безспорни, но е факт също, че хроничната болка влияе неблагоприятно върху функциите на нервната система. Освен това болката представлява изключително неприятно усещане, което всеки би искал да избегне. Ето защо една от основните насоки в лечението й е нейното намаляване. Спортният травматизъм не прави изключение от това правило.

Накратко за обезболяващите „без рецепта”

В даден момент от своята спортна практика почти всеки, занимаващ се активно със спорт, се е осланял на болкоуспокояващи медикаменти (аналгетици), за да потуши болката и „излекува” травмата. Тези лекарства са едни от най-често прилаганите и предписваните медикаменти в лечението на спортните травми и именно заради това често се използват не на място и неправомерно.

Съществуват няколко различни класа болкоуспокояващи, но ние ще се спрем по-подробно на най-достъпните – тези разпространяващи се предимно „без рецепта”:

1.

Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ) – с главни представители Ацетилсалицилова киселина (по-позната ни като аспирин), Ибупрофен (Ibuprofen), Диклофенак (Diclofenac), Нимезулид (Nimesulide) и много други.
2. Класически неопиоидни (ненаркотични) болкоуспокояващи – Парацетамол (Paracetamol) и Метамизол (Metamizole)

Повечето от тези лекарства са популярни в аптечната мрежа с търговските си наименования, но ако се вгледате по-внимателно, ще забележите, че активната съставка на любимото ви болкоуспокояващо средство представлява някой(и) от по-горните медикаменти.
В борбата с болката: Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ)

С откритието на аспирина през далечната 1899 започва и търсенето на обяснение за неговия механизъм на действие. Сега е известно, че ефектът на НСПВЛ се дължи на инхибирането на производството на простагландини. Простагландините са вещества, които нормално се образуват в тялото ни и притежават различни функции, една от които е осъществяването на възпалителния отговор.

Всяка травма на меките тъкани – от мускулната треска до сериозната контузия – е последвана от възпалителен отговор, който се изразява в разширяване на кръвоносните съдове (вазодилатация) в зоната на травмата и нахлуване на кръв и междуклетъчна течност в засегнатите тъкани (екстравазация). Това причинява затопляне, подуване, болка, зачервяване и нарушена функция на засегнатите тъкани. Лечението с НСПВЛ цели да отслаби възпалителния отговор на тялото, за да намали времето за възстановяване на атлета.

Въпреки това трябва да знаем, че възпалението или т.нар. „лаг фаза” е първият етап от цялостния процес на оздравяване на тъканта, а болката и загубата на функция могат да се окажат дори полезни за предотвратяването на по-сериозни травми. Ето защо въпросът, дали НСПВЛ имат негативно действие върху естествените процеси на оздравяване, е бил обект на редица проучвания. Две от тях, Obremsky (1994) и Almekinders (1986), показват, че лечението с НСПВЛ не променя съществено възстановяването на мускулната сила и якост. Въпреки това и двете проучвания са на мнение, че използването на НСПВЛ забавя процесите на оздравяване на тъканно ниво.

Други нежелани лекарствени реакции на НСПВЛ включват: гадене, повръщане, диария, кървене от храносмилателния тракт, повишено артериално налягане, нефротоксичност и др. Ето защо лечението с НСПВЛ трябва да бъде под строгия контрол на лекуващия лекар.
Аспирин в спортната медицина

Въпреки че спада към групата на НСПВЛ, аспиринът (ацетилсалицилова киселина) притежава и други разнообразни ефекти, поради което следва да бъде разгледан отделно. Аспиринът копира успешно болката, като действа директно върху центъра на болката в таламуса (част от главния мозък) и като блокира производството на простагландини. Основните му странични ефекти включват стомашни болки, киселини, кървене от храносмилателната система, гадене, шум в ушите, главоболие и диария.

Аспиринът притежава и друго действие: той потиска нормалните процеси на кръвосъсирване. Ето как след приема му кървенето в травмираната тъкан може да се увеличи. Това може да повиши възпалителния отговор в меките тъкани и да допринесе за по-дълъг период на възстановяване след травмата.

В борбата с болката: Неопиоидни аналгетици

Главни представители на тази група са парацетамол (ацетаминофен) и метамизол (по-известен ни като аналгин или диалгин). Те притежават най-вече болкоуспокояващ и антипиретичен (понижават телесната температура) ефект и много слабо противовъзпалително действие. Ненаркотичните аналгетици не потискат значително производството на простагландини и би трябвало да не повлияват процесите на оздравяване и да не причиняват кървене от храносмилателната система. В действителност съществуват доказателства, че парацетамолът притежава протективен ефект върху стомашната лигавица. Парацетамолът се препоръчва при лечение на остеоартрит. Във високи дози може да предизвика увреждане на черния дроб.

Кой е най-подходящият болкоуспокояващ медикамент?

Както винаги, най-добре е това да прецени вашия лекуващ лекар след щателен преглед. И все пак повечето специалисти препоръчват лечението с нестероидни противовъзпалителни лекарства да се извършва само в най-ранните етапи на възпалението, след което възможно най-рано неговата употреба да се преустанови. Така ще бъдат избегнати негативните ефекти върху процесите на оздравяване и възстановяване на травмираната тъкан и ще се намали риска от появата на нежелани лекарствени реакции.