ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!
В блога място ще намерят теми ,свързани с миналото, настоящето и бъдещето на спорта и спортната наука в България.
Всичко за мен
понеделник, 18 октомври 2010 г.
Кое е обратното на страха?
Отговорът на този въпрос е в сърцето ви. Обратното на страха е любовта. Любовта към семейството, любовта към Господ, любовта към родната страна. Това са все неща, които определят съществуването ни. Когато става въпрос за уличен бой, много пъти хората в стремеж за самозащита правят неща, които да гарантират оцеляването им, като хапане или бъркане в очите. Но когато само се говори за това много хора казват "Никога не бих направил нещо подобно!". Но наистина ли? Представете си, че влезете в стаята на дъщеря ви и видите непознат мъж надвесил се над леглото и? Отговорът тук е малко по-различен. Страхът и опасенията изчезват и оставате само с кипящи нерви и презрение (това е добре).
Когато говорим за самозащита и бой за оцеляване, дори и да си го представяме съвсем практически реално, в действителна ситуация това всичко, за което си говорим ни се струва непрактично и невъзможно за пресъздаване. Дори и ветераните от войните, когато са атакувани в града от цивилни имат същата реакция, минава им мисълта за нещо, на което те държат най-много и това нещо как може да им бъде отнето завинаги и никога да не бъде заменено с друго.
Независимо колко реалистична е вашата тренировка, този страх не може да се промени. Трябва да го планирате и да се подготвите за неговото появяване. Тренирайте различни техники и различни ситуации. Поддържайте тялото си и тренирайте дадените ви от природата оръжия.
Когато гневът ви залее, най-вероятно няма да си спомните дори и малко от тренираното и наученото. Повечето пъти на хората им "причернява". Затова в такива моменти спортът и сложните техники са трудно приложими. При тренировките трябва да повтаряте до изтощение. Да усъвършенствате техниките си до край. Трябва да се научите да правите всичко автоматично, на автопилот. Тренировката трябва да ви настрои така, че да насочвате гневът и адреналина директно към напдателя ви.
Може да разработвате различни сценарии и тренировъчните ви партньори да се опитват да ви откъснат главата. Това е добра тренировка, но не и действителна ситуация. Реалните ситуации се случват по-бързо, и са грозни и брутални. Има и такава поговорка "Ако изглежда добре в залата, значи няма да стане на улицата." Придържайте се към простичките техники и тренирайте спрямо реалността - какво ще можете да направите физически и психически, ако най-големия кошмар ви се случи. Да се биете за паркинг място или за няколко лева не си заслужава, но да защитите някой скъп за вас човек - винаги.
Ако работите нещо, което често се сблъсква с насилието, знаете как стоят нещата, когато се стигне до там. Тренировките за такива ситуации се изразяват в изпълнението на елементарни и прости задачки в непредставими ситуации. Затова и доста сложни методи за самозащита се провалят в реални условия.
Автор: Damian Ross
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар