Александър Тодоров, Генерален секретар на БНФК
Що е карате? Карате е наука и изкуство за самозащита, която се базира на използването на естествените оръжия на тялото-ръцете и краката.Кара означава празен, те-ръка, до-път или философският смисъл на тази дефиниция е: карате-пътят на празната ръка.
Кратка история на карате
В края на 8 век след н.е. Япония-страната на Изгряващото слънце /Нип-Пон/ се оказва на границата на една огромна културна империя, включваща в себе си Китай, Индия, Пакистан, Виетнам, Лаос и Камбоджа.Всяко културно течение, родено в тези страни влиза в Япония последно, след като е обхванало целият юго-източен свят.Но постепенно, в 9 век Япония и по-специално островите и, стават част от културната зона на източната част на Стария свят. Именно на границата между 8 и 9 век, в Япония нахлува култура, носеща със себе си и новата религия-будизма, която става част от религиозния живот на островите, новата писменост-иероглифите, заимствани от Китай, новата форма на литература-поезията по китайски модел и т.н.Висшето общество на Япония силно се китаизира, буквално копирайки културата на своя велик съсед. Наред с културата и образованието на японска земя прониква и борбата, наречена Чан Фа или китайски бокс, включващ удари с ръце и крака. Японските средновековни войни са имали своя национална борба Тоде, в която преобладават захвати, хвърляния и удари. Времето, неумолимо стяга в един възел тези два вида борба, по такъв начин, че след няколко века този синтез на бойни изкуства завладява целия свят.Този процес е осъществен най-напред на остров Окинава.Оригиналното разположение на острова-далече от централната част на Япония и континентален Китай, предлага благоприятна почва за обединяване на двете борби Тоде и Чан Фа в друг вид единоборство, наречено по-късно Карате-до Благодарение на усилията на великия майстор Гичин Фунакоши карате от бойно изкуство се превръща в спорт със свои правила и система за подготовка.
Карате в Европа
Първата страна в която се внедрява карате е Франция. Годината е 1960..Към Федерацията по джудо и бокс се организира секция по карате. Неин основател е Жак Делкур. През 1965 год. по негова инициатива е създаден Европейски карате съюз.През 1969 год., пак по негова инициатива се образува Световна карате федерация.Президент и на двете до 2000 год. е Жак Делкур.Този всеотдаен радетел на европейското и световното карате е голям приятел на българските каратеки и не веднъж е бил в България.От 2000 год. Президент на Европейската и Световната карате федерация е Антонио Еспинос /Испания/. В Европейската карате федерация членуват 45 страни, а в Световната-165. През 1994 год.Българската Национална Федерация поде инициативата и стана един от основателите на Балканската Карате Федерация.В нея в момента участват: България,Гърция, Албания, Македония, Румъния, Турция, Босна и Херцоговина, Сърбия и Черна гора. Президент на БКФ от основаването и до днес е Георгиус Йеролимпус, който е и Генерален секретар на Европейската и Световната карате федерация. Балканските първенства по карате, които се провеждат в цялата възрастова гама-от деца и младша възраст до мъже и жени се характеризират с изключително високото качество на играта и силната конкуренция между балканските каратеки.
Карате в България
Българската национална федерация Карате-до е основана през 1992 год.Тя обединява следните основни и най-разпространени и в световен аспект стилове: Шотокан, Годжу рю, Годжу кай, Вадо рю, Шито рю и Йошинмон.От 2004 год- Киокушин карате е асоцииран член на БНФК. Шотокан е въведен в България от сенсей Спас Спасов, Годжу-рю-от сенсей Васил Манолов, Годжу кай-от сенсей Петрозар Шолев, Вадо рю-от сенсей Димитър Тренков,Шито рю-от сенсей Цветан Тренчев, Йошинмон-от сенсей Васил Николов.Днес, Българската национална федерация Карате-до с 84 официално регистрирани клуба е най-голямата по численост .в нашата страна.Почти няма градче, в което да не функционира карате-клуб, в който предимно млади хора да не се стремят да проникнат в тайните на този спорт.Общият брой на всички занимаващи се с карате в България е около 20 000 .
Българското карате присъства трайно на международното татами.Нашите майстори, заедно с тези от направление Киокушин , съставят доста дълъг списък от балкански, европейски и световни шампиони В реферския състав вече влизат няколко международни съдии-Европейска и Световна категория .Други са с Балканска категория, което осигурява обективно и точно съдийство на състезанията от националния календар.
БНФК организира две Европейски, едно Световно и няколко Балкански първенства, а през лятото на 2008 и Световна купа.
Защо младите хора трябва да практикуват карате
Защото освен спортните елементи карате има и много силен социален аспект. Ето автентичния текст на Хагакуре бушидо или Клетвата на война самурай, който през живота си трябва да изпълнява следните четири задачи:1.Да не отстъпва пред нищо при изпълнението на дълга.2. Да бъде полезен на своя господар /императора/.3.Да уважава и почита родителите си. 4.Да бъде щедър и милосърден.Това са основните правила, които при един съвременен прочит водят до ценностна система, която чрез редовни занимания, постепенно се внедряват в съзнанието на каратеката. Кодексът на честта на самурая включва още редица полезни задължения, свързани с ежедневните му задачи, включващи начина на изразяване, възможните реакции при определени обстоятелства, поддържането на хигиенни навици и др.
Трябва да се подчертае, че е напълно погрешно схващането,
че карате е агресивен спорт. В основата на практикуването на карате стои правилото "Карате ни сенте наши" или "В карате няма агресивни техники".Не случайно при базовата подготовка най-напред се изучават блоковете и чак след това-атакуващите техники.
И още нещо. Предвид кандидатстването на карате, като олимпийски спорт, Съдийската колегия на Световната Карате Федерация внесе много съществени корекции в правилата и може да се каже, че съвременното спортно карате е напълно изчистено от агресивни, причиняващи болка техники.
Българската Национална Федерация Карате хармонизира своята дейност в съответствие със световните тенденции. Особено внимание се обръща на подготовката и състезанията с деца и младша възраст, където задължително работят най-добрите съдии.
Проведе се сериозно проучване на опита на една от водещите страни в областта на внедряването на карате в училищната програма-Германия. Само в провинция Баден Вюртенберг, карате е учебна дисциплина в над 100 училища. Германските специалисти, с чийто опит се запознахме са превърнали карате в едно привлекателно занимание със силен възпитателен ефект.
Бъдещето на Карате в България
В момента карате се практикува в много детски градини и в клубовете към някои средни и висши училища. България е единствената страна на Балканите и една от малкото в Европа, в която карате е Специалност в Националната спортна академия.Специалността е въведена в Учебния план през 1992 год. Ежегодно се приемат 5-7 студента , които преминават пълният курс на обучение за придобиване на образователно-квалификационната степен бакалавър и магистър по карате.До момента има защитена и една докторска дисертация
Бъдещето на карате, а това е амбицията на ръководството на федерацията, карате да се институционализира, т.е. карате да стане учебна дисциплина в средните и висшите училища, карате да се превърне в задължителен елемент от подготовката в армията и полицията. И това трябва да стане, заради комплекса от изключително ценни качества, които този спорт развива предимно у младите хора. Нима не са великолепни думите на Гоген Ямагучи:
"Карате преобразява човека, като го прави по-добър"
събота, 16 октомври 2010 г.
Принципите на Масутацу Ояма...
Единадесетте основни принципа
на Сосай Масутацу Ояма
Сосай Масутацу Ояма обединява философията на своя Боен път в единадесет основни принципа известни като “Заю но Меи Джуичи Каджо”.
Те стоят в основата на учението на Киокушин-Карате.
1. Пътя на бойните изкуства започва и завършва с вежливост. Следователно бъдете подходящо и искрено учтиви през цялото време.
2. Следването на бойния път е като изкачване на скала - продължавайте нагоре без отдих. Това изисква абсолютна и непоколебима отдаденост на поставената задача.
3. Стремете се да взимате инициативата във всички неща, предпазвайки се по всяко време от действия произлизащи от егоистична враждебност или небрежност.
4. Дори за практикуващия Пътя на бойното изкуство, мястото на парите не може да бъде игнорирано. Затова той трябва да е много внимателен никога да не се привърже към тях.
5. Пътя на бойното изкуство е изграждане на позиция. Стремете се да поддържате правилно становище през цялото време.
6. Пътя на бойното изкуство започва с хиляда дена и е овладян след десет хиляда дена тренировки.
7. Самонаблюдението и самоанализата в Пътя на бойното изкуство пораждат мъдрост. Винаги съзерцавайте своите действия и използвайте всяка благоприятна възможност да ги подобрите.
8. Природата и целта на Бойното Изкуство са универсални. Всички егоистични желания би трябвало да са изгорени в каляващия огън на твърдото трениране.
9. Бойното Изкуство започва с точка и свършва с кръг. Правите линии произлизат от този принцип.
10. Истинската същност на Бойния Път само може да бъде реализирана само чрез опит. Знаейки това, никога не трябва да се боите да го търсите и обогатявате.
11. Винаги помнете: В Бойното Изкуство, възнагражденията за увереността и благородното сърце са наистина изобилни.
История на Карате
Киокушин и Шинкиокушин
Създателят на Карате Киокушинкай, Сосай Масутацу Ояма е роден на 27-ми юли 1923, в село в Южна Корея.
По време на престоя във фермата на сестра си в Манджурия на девет годишна възраст той започва да изучава Китайско Кемпо и по-специално формата на “Осемнадесетте ръце”. През 1938 г. Ояма отпътува за Япония с желанието да влезе авиационно училище и да стане летец-изтребител, но той е принуден да изостави своята мечта. Той продължава да практикува джудо и бокс и неговият интерес към Военното Изкуство го довежда в дожото на Гичин Фунакоши и така, той започва да практикува Окинава Карате.
Заради голямата си самоотверженост, Ояма напредва бързо и докато е още 20 годишен той получава 4-ти Дан. По това време Ояма влиза в Японската Имперска Армия и започва да учи джудо с надеждата да овладее неговите хватови техники. Той спира тренирането на джудото, след като за 4 години, получава 4-ти Дан.
След поражението на Япония във втората световна война, Ояма като всеки друг млад японец, изпада в лична криза. Той намира изход от своето отчаяние чрез трениране с Су Ней Чу, Корейски Майстор по Годжу-Рю Карате. Този голям учител, прочут със силата на своето тяло, и дълбоки духовни наклонности има дълбоко влияние върху младия Мас Ояма. Майсторът Су го научи на неразделността на БУДО и духовните основи на Будизма. След няколко години трениране, Майстор Су съветва Мас Ояма да направи твърдо обещание да посвети своя живот на Военния Път и да се уедини в планината тренирайки своя дух и тяло.
През октомври 1946 г. Ояма започва тренировки в уединение в планината Минобу. Два месеца по-късно обаче е принуден да се завърне в цивилизацията поради липса на продоволствия. Септември 1947 г. в Киото той печели безапелационно Общояпонския Открит Карате Шампионат. Това обаче не е достатъчно за него и през 1948 г., Мас Ояма се оттегля в планината Киосуми в префектурата Чиба. Придружен е от един от другите трениращи на име Яширо. Приятелят-спонсор г-н Каяма им осигурява хранителни доставки всеки месец. Чрез енергично трениране, Мас Ояма се научава да преодолява умственото напрежение причинено от самотата, но Яширо не успява да го понесе и на 6-тия месец избягва оставяйки Ояма сам. Осемнадесет месеца по-късно г-н Каяма уведомява Масутацу Ояма, че поради непредвидени обстоятелства вече не може да спонсорира хранителните доставки за отшелничеството в планините и така оригиналния план на оставане в самотата за три години завършва преждевременно.
Така завършва уединението на Ояма. Този му успех е последван от множество победи в шампионати и турнири по бойни изкуства провеждани по различни правилници. Следват множество предизвикателства за бой без правила към майстори от различни бойни изкуства като всички завършват с категорична победа на Ояма. По този начин той изпробва и усъвършенства своето Карате.
През 1950 г., Мас Ояма започва своите известни боеве с бикове, като част от изпробването на своята сила и също така да направи достояние на света силата и моща на своето Карате. Ояма се бори с 52 бика, като убива три незабавно и чупи рогата на останалите 49 с удари на невъоръжените си ръце.
Масутацу Ояма отваря своето първо дожо през 1953 в Мейжиро, Токио. Това е времето по което силата на Мас Ояма е в своя апогей, ето защо тренирането е много сурово. Много от учениците му са били членове на други стилове и Ояма сравнява стиловете и формите със своето Карате.Той взима от тях най-добрите техники и концепции и ги включва в своето трениране. Така той слага основите на Киокушин Карате.
Изграждането на световната организация започва през 1960 г. и е официално открита през юни 1965 г под името International Karate Organization (IKO). По това време Ояма приема за своя стил в Карате името Киокушин ( Абсолютната истина ) и тръгва да го разпространява из целия свят създавайки една от най-големите организации по бойни изкуства на планетата. За приноса си към развитието на Карате Ояма е удостоен със почетната титла Сосай.
Киокушин-Карате се утвърждава като най-твърдия и най-прогресивен стил в Карате. Много от последователите му стават шампиони по най-различни правилници. Бойците в киокушин се отличават с изключителна твърдост и висок боен дух. Това издига авторитета на стила и признанието му в средите на бойните изкуства.
След смъртта на Ояма Сосай през април 1994-та година световната организация се разделя на две направления - IKO1 с президент Акиоши Мацуи и IKO2 с президент Кенджи Мидори, а някои от учениците му основават собствени организации със същото име - IKO3, IKO4, IKO5, IKO6. Това създава голямо объркване сред последователите на Киокушин. По-голямата част от тях се разделят в първите две организации. Основната разлика в организациите са идеите и пътя, който избират за развитието си. IKO1 поема пътя към професионализиране на Киуокушин. IKO2 остава вярна на идеята на Сосай за масова некомерсиална организация. Различните идеи на IKO2 налагат създаването на нови символи и название. Това е начин тя да не бъде асоциирана с останалите киокушин организации. Затова на общо събрание на бранч-шефовете се стига до почти единодушно решение за смяна на името с цел запазване на уникалната идентичност. Организацията се преименува в “World Karate Organization (WKO) - Shinkyokushinkai”. Към думата Киокушинкай е добавена думата ШИН, което в превод от японски означава две неща: “Истина” и “Нов”. В изписването на Шинкиокушинкай за начало се използва йероглифа "Нов" и така Шинкиокушинкай се превежда като “Нов Киокушинкай”.
“WKO – Shinkyokushinkai” остава вярна на принципите на Ояма Сосай, който е бил против професионализиране и комерсиализиране на Организацията. Нейните основни цели остават: Възпитанието на младежта, общественото пожертвование и международното сътрудничество и комуникация. Отличителен знак на организацията става символа “Кокоро” ( в превод "Сърце"), символизиращ обединението между разума, уменията и физическата сила. От 2001-ва година президент на организацията е:
Днес Шинкиокушинкай увеличава своята популярност по света. Нарастващия брой трениращи сред младото поколение е показател за правилността на избрания път наследен от идеите на Сосай.
История на бокса
Корените на боксовия спорт могат да се проследят хилядолетия преди началото на новата ера. Много археологически находки сочат за съществуване на юмручни състезания до 7 000 г. пр.н.е. Върху каменни плочи, открити в Египет, на територията на древен Шумер и в Багдад, са изобразени мъже в юмручна схватка пред погледите на публика. От тези зрелищни и безмислостни състезания се ражда боксовият спорт, който познаваме днес.
Първите правила в спорта са дело на древните елини. Клинчовете са били забранени, но са липсвали категории и мачовете са били непрекъснати, без рундове. Битката приключвала или при нокаут, или ако единият състезател се откаже, или при смърт на някой от боксьорите. Вместо ръкавици бойците са увивали ръцете си в кожени ленти, които не само предпазват юмруците, но и нанасят неприятни рани на противника.
Тъй като гърците въвеждат правилата в бокса с основание можем да смятаме, че спортът намира своето място и на Олимпийските игри. Това се случва през 688 г. пр.н.е. Юмручният бой става олимпийска дисциплина под името "пигме" или "пигмакия". Боксьорите използвали кожени ленти за да увият юмруците и ръцете до лактите, дори понякога гърдите си. Така са били избягвани тежки травми.
Чрез древногръцката култура, боксът се популяризира и в древен Рим. Юмручните двубои стават толкова популярни, че са практикувани дори от аристокрацията. Тази практика, обаче, е преустановена от император Август Цезар.
По-късно, под управлението на християнския император Теодосий Олимпийските игри са забранени с императорски едикт. А през 500 г. боксът като цяло е бил забранен от Теодорик Велики и спортът е заклеймен като обида към Бог. Тази забрана обаче, има малка сила извън големите градове на Изтока. По това време западна Европа вече не е част от Римската империя. Като спорт боксът остава популярен през средновековието и продължава своето развитие.
Данни за практикуването на класически бокс след разпадането на Римската империя липсват. Но въпреки това се намират сведения за различни юмручни спортове, които се упражняват в различни италиански провинции между 12-ти и 17-ти век. В края на 18-ти век боксът търпи така наречения "английски ренесанс". На острова спортът се практикува с голи ръце и първите данни за организирани състезания датират от 1681 г. Първият шампион в юмручния бой с голи ръце е Джеймс Фиг, а годината е 1719 г. По това време започва и използването на термина "бокс".
Първоначално боксът е бил без правилa, без рундове, без категории. Първите правила са въведени от боксовия шампион Джак Брътън през 1743 г. Този правилник е известен под името "Лондон Прайз" и е с цел да предпази бойците от евентуален летален изход на двубоя. Според тези правила, ако играч падне на тепиха и в следващите 30 секунди е неспособен да продължи, мачът приключва. Брътън подкрепя и използването на определен вид ръкавици, които дотогава са използвани при тренировки.
През 1838 г. правилата на "Лондон Прайз" са преразгледани и разширени. Нововъведенията включват регламент за големината на ринга, нови забрани и 30-секундното правило.
В края на 19-ти век боксът е със съмнителна слава. Незаконен е в Англия и в по-голямата част от САЩ, а мачовете са организирани в незаконни бърлоги за залагане и често са били прекъсвани от властите.
През 1867 г. Джон Чеймбърс записва първата част от правилата, които днес познаваме като правилата на Маркиз Куинсбъри. Регламентът е използван в аматьорски турнири в лека, средна и тежка категория. По-късно правилата са издадени под патронажа на маркиз Куинсбъри, чието име е вечно свързано с правилника.
Регламентът включва 12 точки, които обособяват забраните, продължителността на рундовете, почивките и времето необходимо, за да се обяви край на мача след нокдаун.
Въвеждането на ръкавици също променя спорта. Победите с нокаут стават по-трудни, а новите аксесоари се използват за предпазване не само на ръцете, а и на тялото и лицето. Първият световен шампион в тежка категория по правилата на Марикз Куинсбъри е "Джентълменът" Джим Корбит, който побеждава Джон Съливан през 1892 г.
В началото на 20-ти век, боксът се бори за придобиване на законност. Усилия за това полагат шампионите от Джон Съливан до Джак Демпси. След този период се основават боксови комисии и спортът е вече световно признат.
През 1891 г. Националния спортен клуб в Лондон добавя 9 правила към тези на маркиз Куинсбъри и полага основите на професионалния бокс. През 1919 г. се създава Британския борд за боксов контрол.
В началото на 20-ти век САЩ се превръща в център на боксовия свят. До края на 20-ти век се основават 3 боксови федерации и световният шампион е такъв единствено, след като е признат и от 3-те институции едновременно. Тези асоциации са МБФ - Международната Боксова Федерация; СБА - Световната Боксова Асоциация; и СБС - Световния Боксов Съвет.
Създаденото през 20-те години на 20-ти век списание "Ринг" продължава да следи класирането и шампионите в трите федерации и категории, като изданието се смята за библия на феновете на професионалния бокс.
През последното десетилетие популярността на бокса в САЩ намалява и като водещи федерации се утвърждават европейските и тези на държавите от бившия СССР.
Източник: SPORTA.BG
Абонамент за:
Публикации (Atom)