Луи-Емил Айер (на френски: Louis-Emil Eyer) е български педагог и общественик от швейцарски произход, смятан за основател на спортното движение в България. Луи Айер е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария през 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Нюшател и преподава спортни дисциплини в град Вьове. В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още девет швейцарски педагози в България, където да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и други. При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг и се включва в българската войска като доброволец. Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст за храброст.След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава българските позиции.
При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно влиза като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33 пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Република Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар